Изследването е публикувано няколко месеца след международна кръгла маса, проведена на 8 октомври 2025 г. в София, организирана от Столичната община и ЦИД, с участието на представители на Европол, Националната жандармерия на Франция, Британската агенция за околната среда и ключови български институции.

По време на форума кметът на София Васил Терзиев определи престъпленията с отпадъци като системен проблем, който надхвърля въпросите на чистотата и засяга пряко обществения интерес, икономическата справедливост и доверието в институциите. Той предупреди за натиск, саботаж и рекет в сектора на сметосъбирането и заяви, че няма да допусне столичани да плащат „данък корупция“ чрез непрозрачни и икономически необосновани договори.

Според Терзиев кризите в управлението на отпадъците са резултат от дългогодишни порочни практики и сериозни институционални дефицити по цялата верига – от възлагането на дейностите до контрола върху изпълнението им.

Слаб контрол и нисък риск за извършителите

Основните изводи на доклада в голяма степен потвърждават оценките и сигналите, изнасяни от Столичната община и контролните и правоохранителните органи. Анализът показва, че престъпленията, свързани с отпадъците, се възпроизвеждат благодарение на слаб контрол, формално прилагане на закона и ограничена наказателна отговорност.

Докладът разглежда правната и институционалната рамка за управление на отпадъците в България и отчита, че въпреки наличието на Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, на практика преобладават административните наказания. Те често са несъразмерни с икономическите ползи от нарушенията, което прави престъпленията нискорискови за извършителите.

Липсата на ефективно наказателно преследване, слабата координация между институциите и ограничената проследимост на отпадъчните потоци създават условия незаконните практики да продължават без сериозни последици.

Незаконни практики и трансграничен внос на отпадъци

В аналитичната част на изследването са разгледани и конкретни примери за незаконни практики. Сред тях е случаят с района на Горубляне, който показва как чрез привидно легални дейности по събиране, транспортиране и временно съхранение на отпадъци се създават нерегламентирани сметища с дългосрочни екологични и здравни последици.

Докладът анализира и използването на енергийни мощности за изгаряне на отпадъци при недостатъчна прозрачност и контрол, както и схемите за трансграничен превоз на отпадъци от други държави членки на ЕС към България. В много от случаите отпадъците се декларират като материали за оползотворяване, без да съществува реален капацитет за такова третиране.

Изследването показва, че тези практики не са изолирани, а следват сходни модели – използване на формално лицензирани оператори, манипулиране на документация, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролните механизми.

Последиците са сериозни – замърсяване на околната среда, рискове за общественото здраве, значителни разходи за общините и трайно подкопаване на доверието в институциите.