През следващите години: Вдигат пенсиите с по-малък процент

За 2025 г. – пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., както и пенсиите, несвързани с трудова дейност, е предвидено да се осъвременят от 1 юли 2025 г. с 6,6 на сто по така нареченото швейцарско правило. От 1 юли 2026 г. пък се залага увеличението да е с 4,6 на сто, а през 2027 г. с едва 3,8 на сто. За сравнение през тази година е планирано повишение на пенсиите с 11 на сто от 1 юли, като минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се повиши от 523,04 на 580,57 лв., което представлява ръст с 57,71 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07лв., средната ще достигне 883,14 лв. от 1 юли 2023 гозина всички пенсии бяха повишени с 12 на сто.

Според конвергентната програма максималният размер на получаваните една или повече пенсии за периода 2024– 2027 г. се запазва в размер на 3 400 лв. (в сила от 1 октомври 2022 г.), като се прилага за всички пенсии, без оглед на началната дата на отпускането им.

За периода е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1 юли.

В рамките на референтната средносрочна програма касовите разходи за пенсии и добавки остават на нива между 10,8% и 11,3% от БВП. В резултат на посочените по-горе допускания за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2,482 млрд. лв. спрямо тези ца 2023 г.

В демографски план българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства. Прогнозите на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. Ако през 2023 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 лица.

Как да се повишат пенсиите

Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2023 г. до 30% през 2070 г. В дългосрочен план съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще нараства, се посочва още в програмата.

Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система в дългосрочен план.

През 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 70 пенсионери с пенсии за трудова дейност. В резултат на негативните демографски промени се очаква в дългосрочен план и броят на осигурените лица, и броят на пенсионерите да намалява.

С оглед на факта, че през 2037 г. ще приключи законодателно въведеното нарастване на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на осигурените лица. Това ще доведе до влошаване на коефициента на системна зависимост и той ще достигне 78.1 на сто при 70.2 на сто през 2023 г.