Тя напомни, че историята на страната показва способността ѝ да прави трудни, но важни стъпки, като даде пример с промяната на името на държавата. Президентът подчерта, че международните споразумения трябва да се спазват, но това не означава, че всяко споразумение може да налага промяна на Конституцията.

Особено внимание Силяновска-Давкова обърна на Споразумение за добросъседство с България, което според нея не съдържа изисквания за конституционни изменения. Тя подчерта, че подобни въпроси не могат да се решават чрез протоколи между министри, без ратифициране в парламента. „Двама външни министри в ролята на консули не могат да променят споразумение. Това противоречи на правните принципи“, заяви президентът, като изрази и недоумение как тези разпоредби са се появили в рамката за преговори с ЕС.

Според нея съществува риск протоколите да отворят нови въпроси, които не са свързани с Копенхагенските критерии, а по-скоро представляват намеса във вътрешните работи на страната. В тази връзка, Силяновска-Давкова припомни, че експерти, включително Венецианската комисия, съветват страната да търси баланс между зачитането на вътрешните институции и изпълнението на международните очаквания.