Президентски избори 2026: Краят на ерата Радев и България на кръстопът

Какво се случи на предишните избори?

През 2021 г. президентът Румен Радев спечели втори петгодишен мандат с решителна победа на балотажа срещу проф. Анастас Герджиков.

Радев получи 66,7% от гласовете във втория тур, подкрепен от формации като „Продължаваме промяната“ и БСП. Изборите бяха белязани от висока политическа поляризация, пандемични ограничения и засилена активност на социални мрежи.

Румен Радев няма право да се кандидатира за трети мандат, което означава, че през 2026 г. ще има нов президент на България.

Ключови срокове за 2026 г.

Обявяването на президентските избори в България се очаква да бъде направено около 60 дни преди самия изборен ден. Подаването на кандидатури обикновено започва около 30 до 35 дни преди изборите. След това Централната избирателна комисия (ЦИК) има срок от около 10 до 15 дни, за да провери и одобри кандидатурите.

След като кандидатите бъдат официално регистрирани, започва предизборната кампания, която обичайно трае между четири и пет седмици.

Първият тур на изборите ще се проведе през октомври или ноември 2026 година, като точната дата ще бъде определена от ЦИК. Ако никой кандидат не събере над 50% от гласовете, ще има втори тур – обикновено насрочен около две до три седмици след първия.

Политически движения и очаквани кандидати

Още през 2025 г. различни формации започнаха сондажи и вътрешни дискусии за излъчване на президентска кандидатура.

Продължаваме промяната – Демократична България водят преговори за общ кандидат, като се обсъжда възможността за първични избори.

Бивши политици като Иван Костов и Екатерина Михайлова подчертаха нуждата от широко обществено доверие при издигане на кандидатура, а не само партийна подкрепа.

Появиха се и спекулации около евентуално участие на независими фигури, включително от академичните или военните среди.






Риск от дезинформация и хибридни влияния

Изборният процес в България не е изолиран от заплахите на хибридните операции. На предишни избори се наблюдаваха:

- Фалшиви новини, насочени към дискредитиране на определени кандидати;
- Координирани кампании в социални мрежи, често използващи анонимни профили и ботове;
- Дезинформационни внушения, свързани с геополитическата ориентация на страната – ЕС vs. Русия.

Според експерти, руските канали за влияние често използват изборни кампании, за да сеят недоверие в демократичните институции и да разединяват обществото. Подобни процеси са регистрирани и в други страни от региона, например Румъния.

Калин Георгеску, румънски популист с националистически и проруски възгледи, се превърна в централна фигура в политическата сцена на Румъния през 2024 г., когато изненадващо спечели първия тур на президентските избори през ноември. Той получи около 23% от гласовете, изпреварвайки кандидати от утвърдени партии, включително от управляващата проевропейска коалиция. Георгеску беше известен със своите критики към НАТО, близки симпатии към Кремъл и обвинения в това, че се възползва от недоволството срещу елитите.

На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултата от първия тур на изборите, позовавайки се на доказателства за сериозна руска намеса. Според докладите, Георгеску е получил нерегламентирана подкрепа чрез социални мрежи като TikTok, включително използване на ботове и анонимни канали, както и дарения чрез криптовалута, оценени на около 1 милион евро. Това създало нечестно предимство и нарушаване на финансирането на кампанията.

Кръстопът

През есента на 2026 г. България ще избере нов президент – и ще затвори страницата на десетгодишното управление на Румен Радев, президент, чиито позиции често излизаха извън рамките на евроатлантическото единство. Макар и избран с широка обществена подкрепа през 2016 и преизбран през 2021 г., Радев нееднократно демонстрира симпатии към Кремъл, скептицизъм към Запада и двусмислени послания по отношение на войната в Украйна.

В момент, когато Русия води пълномащабна агресия срещу съседна европейска държава, българският президент предпочете да говори за „конфликт“, а не за инвазия, да обвини Запада в ескалация и да подценява ролята на НАТО. Така Радев се открои един от малкото лидери в ЕС, за когото Украйна не трябва да получава оръжие и който поставя под въпрос политическата и военна подкрепа за Киев. Това поведение предизвика критика не само в страната, но и в европейските институции.

Изборите през 2026 г. ще бъдат не просто формален край на един мандат, а възможност за българското общество да преосмисли посоката, в която се движи страната. Ще бъде ли България ясно позиционирана в евроатлантическия свят – или ще продължи да изпраща двусмислени сигнали на лоялност и геополитическо колебание?

На фона на регионални заплахи, хибридни атаки и дезинформационни кампании – включително моделът „Георгеску“ в Румъния – президентските избори у нас ще бъдат тест за това дали България е способна да отхвърли проруското влияние не само на думи, но и с действия.

Радев си отива – но въпросът е какъв президент ще го наследи: обединител, партньор на Запада или нов проводник на неутралитет с дъх на Москва?

ФрогНюз