Приключи ли сагата с ”Емко”? Не, просто едни хора сменят тактиката временно

Това са кратки извадки от думи на собственика на "Емко" Емилиян Гебрев пред различни медии. От три дни по казуса има само розови новини- как премиерът приел представители на работниците, как обещал съдействие, как организирал втора среща и то точно по време на свикания от президента Консултативен съвет за национална сигурност.

Кулминацията на театъра бе по време на изявленията на засегнатите страни на 10 октомври в Министерски съвет. Там Гебрев произнесе нещо като "Похвално слово за Борисов" и съобщи, че всичко е изчистено, нещата се връщат на положението преди 24 май, когато министър Караниколов започна атаката срещу тях и въобще цветя и рози.

Много по-интересно бе изказването на премиера. В типичния си стил той използва ореола си на спасител за друга цел-да докаже ,че не няма бойкот на КСНС при президента, че всичко, съобщено по темата е лъжлива новина.

Борисов бе много емоционален при изявлението си, такъв е само когато усети, че нещо му пари под краката. Например когато подаде оставка в края на първия си мандат и в парламента обвини Ахмед Доган, че го е поръчал.

Защо бе този цирк? И дали наистина държавата в лицето на министъра на Пеевски, предложен от "Атака" за поста, си посипва главата с пепел и се отказва от нелепите претенции за "национализация" на двата военни завода?

Отговорът категорично е "Не". И за това има куп доказателства. На първо място, ситуацията около скандалите с Антон Тодоров, Валери Симеонов и бойкота на Консултативния съвет много сгъсти облаците около "Борисов-3". Смешното гласуване на ГЕРБ при оставката на Делян Добрев отново показа, че шуробаджанаците са нерезделна част от регионалната политика на тази партия и че това не само не е укорително, а среща и пълната подкрепа на партията.

Протестите на работниците в двата завода пък започна да придобива характер на гражданско неподчинение, а и техните упреци срещу Караниколов бяха точно в десетката. Още седмица протести и нищо чудно към тях да се присъединят и други-полицаи, пенсионери, синдикати. Това стресна Борисов и тъй като при него личното оцеляване е приоритет номер 1, последваха маньоврите.

Ако някой си мисли, че Кой се е отказал от заводите, жестоко се лъже. Но сега се налага известно отстъпление, за да затихнат недоволството и протестите. Сменят се методите, но целта си остава- национализиране и след това бързо приватизиране на печелившите заводи.

Това със сигурност ще бъде постигнато. Към момента е неутрализиран Емилиян Гебрев и това беше важно за стратезите на тази нагла кражба на частен бизнес. Както самият той заяви днес в студиото на Би Ти Ви, продължава делото срещу него и семейството му като обвиненията са за "организирана престъпна група" с цел незаконно придобиване на Дунарит.

Това е каишка около врата му и при състоянието на родната съдебна система и прокуратурата не е проблем тази каишка да се затегне. Значи, собственикът няма къде да ходи, трябва да е мил и любезен, да благодари на Борисов, да му целува ръка, иначе-лошо.

Вторият белег за продължаване на операцията е запазването на Емил Караниколов на поста му като министър. Както самият премиер смотолеви, вина за случилото се от май досега с "Емко" имат всички, в това число и министъра. Но ако той не може да накаже Гебрев, който е частно лице, може да накаже министъра, който му създаде такива главоболия. Наказание, да не говорим уволнение обаче няма.

Това е ясен знак, че Караниколов има картбланш да действа, но с други подходи към проблема. И той няма да закъснее да го направи. Да припомним нахлуването на данъчни с полиция в "Емко", както и отзивчивостта на прокуратурата към всякакви твърдения и обвинения, които са в изгода на определени бизнес интереси и пълното игнориране на други.

Трето доказателство е започналото източване на "Емко".Както Гебрев сам призна заводът ще плати 6 млн. лв. на държавния оръжеен посредник "Кинтекс", а оттам те ще компенсират ВМЗ-Сопот за разходите, направени по договорите за производство на продукцията, които бяха отнети от завода от Министерството на икономиката.

Забележителен куриоз-държавата отнема договорите на частното предприятие и ги дава на държавното. След решението това да се преустанови и договорите да се върнат на частния завод, той плаща на държавния 6 милиона лева, а държавния, който ощетява "Емко" несъмнено  не носи отговорност за това.  

Какво са намислили и как ще постигнат целта си за присвояване на двата военни завода хората, организирали и финансирали това, не знаем. Засега. Но както се казва в Библията- По действията им ще ги познаете. Така че ще следим какво става оттук нататък и дали сагата с национализирането на частни предприятия ще завърши с успех на национализаторите.  

Георги Александров