За психологията зад подобни действия разговаряме с доц. д-р Неделчо Стойчев, дългогодишен криминален психолог, участвал в разкриването на едни от най-тежките престъпления в най-новата история на България.
Анализът на поведението на Асен Симеонов показва човек със силен инстинкт за самосъхранение, който е използвал всички възможни средства, за да остане извън полезрението на разследващите.
„Това е човек с добри инстинкти за самосъхранение, тъй като само хора, които са много силно привързани към собствената си персона, могат да полагат такива системни усилия да се прикриват от полиция, вероятно и от други хора.“
Продължителното укриване обаче поставя и друг въпрос – доколко то се дължи само на неговите умения и доколко на конкретните обстоятелства около издирването.
„Това са въпроси, на които на този етап няма как да отговорим, дали само на неговите умения се държи това укриване. Едно е да се укриваш сам, едно е да се укриваш, когато с теб има още някой, особено когато става въпрос за дете.“
Начинът, по който Симеонов е търсил средства за оцеляване по време на издирването, показва модел на поведение, при който водещи са първичните реакции и инстинктът за оцеляване.
„Начините, по които той е успявал да си набавя храна, вече стават ясни. Той е разбивал магазини, вили, други помещения, в които е търсил някакви средства за препитание, което означава, че неговият инстинкт на човек, който доста примитивно функционира в социалната среда, може би наистина му е помогнал в този конкретен контекст да намира някакви такива първични, верни решения.“
Промяната в поведението му настъпва в момента, когато напрежението от масираното издирване започва да намалява.
„Именно в ситуацията, в която вече е по-успокоена, напрежението е спаднало, това му дава вътрешната увереност, че той може безпрепятствено тези неща да ги придобива.“
Нападението над пастира се оказва моментът, в който Симеонов допуска грешка и оставя следи, които насочват разследващите към него.
„Сутринта чух, че той е нападнал и някакъв пастир и оттам стават най-ясни неговите следи. Това означава, че той вече е бил на ръба на отчаянието и не е имал какво друго да прави.“
„Това е изключително рискова постъпка, за да бъде и разпознат, и идентифициран. Не знае и самият пастир каква полза би могла да му донесе.“
„Не си е представял изход“
Какъв план е имал човек, който отвежда дете и след това се укрива дни наред? Според анализа на криминалния психолог тук по-скоро не става дума за дългосрочен замисъл, а за импулсивно действие.
„Според мен никакъв изход не си е представял, тъй като той е действал изключително първично и импулсивно. Просто му се е приискало да бъде с Наталия, не знам поради какви причини.“
Възможните мотиви предстои да бъдат изяснявани от разследването и експертизите. Сред хипотезите е и тази за упражнен натиск върху детето чрез заплахи към неговата майка.
„Не може да се изключи хипотезата, че е възможно да е злоупотребявал с нея сексуално и всъщност да е нападал майката, да е заплашвал детето, че ще се случи нещо на майката, ако не тръгне с него.“
Въпросът за мотива остава един от най-важните в случая. Самият факт, че детето е било изведено от дома и поставено в ситуация на неизвестност, според криминалния психолог показва, че поведението не е било продиктувано от желание за грижа.
„Ако той е искал да се грижи за детето, не е било необходимо да го извежда от дома. Той би полагал грижи в семейството, в което е. Или пък би могъл да го заведе в дома, който е обитавал с брат си.“
„Очевидно е, че мотивацията не е била, за да се грижи за психичното и физическото състояние на детето. По-скоро самото отвличане показва един импулсивен нагон, който не е могъл да овладее и така го е решил на момента.“
Връзката между Асен Симеонов и майката на Наталия също трябва да бъде изследвана подробно, тъй като именно тя може да даде отговор как е получил достъп до детето.
„Не виждам повод за отмъщение към майката и за какво. Не знам дали са имали по-сериозни допирни точки, като хора, които споделят общ живот или ценности, или грижи за това дете. Моята хипотеза е, че той чрез майката е осигурил достъп до детето, както много често такива хора правят.“
Защо едно дете може да върви спокойно до човек, който го е отвел?
Един от най-трудните въпроси за обществото след появата на записите от камерите е как е възможно Наталия да върви до Симеонов, без видимо да се противопоставя.
Поведението на дете в подобна ситуация не може да бъде оценявано със стандартите на възрастен човек, особено когато има страх, зависимост и усещане за заплаха.
Според доц. Стойчев при подобни ситуации могат да се активират защитни механизми, чрез които детето се опитва да оцелее в условията на зависимост от човека, който представлява заплаха.
„Това дете със сигурност е в много силен травматичен стрес и най-вероятно е развило и Стокхолмски синдром – тоест да приписва положителни черти на насилника, на чиято власт е в момента, тъй като е един от подсъзнателните механизми за защита и оцеляване на такива жертви.“
„Не можем да очакваме, че тя веднага ще започне да бъде критична към него или да показва някакви неща, които хората очакват като негативно отношение към него.“
Възрастта на детето е ключов фактор при разбирането на подобно поведение.
„Още повече тя е на 11 години. Да не забравяме, че това е крехка възраст, за да има едно подрастващо дете собствени виждания за живота.“
„Когато е малтретирано или принуждавано чрез заплахи да дава съгласие за различни прищевки на един насилник, ясно е, че ще се оформи един такъв модел на поведение, който е свързан със страхопочитание и подчинение към насилника. То просто няма друг шанс да оцелее.“
Криминалното минало и какво показва поведението
Историята на един извършител може да даде насоки за неговото поведение, но само ако бъде анализирана цялостно, а не чрез отделни факти.
„Принципно може да се направи една такава прогноза, но трябва да има по-пълна и по-достоверна информация по отношение на неговия бекграунд, не спорадична информация на базата еди кой си какво чул или казал.“
Предишните присъди и престоят в затвора обикновено включват и психологично изследване, което може да даде допълнителна информация за личностовите характеристики на даден човек.
Според доц. Стойчев видимият модел в случая е на човек, който използва силата и насилието като средство за контрол.
„На пръв поглед това, за което говорим, е един примитивно функциониращ човек, затова и насилието е единственото му средство, с което той си осигурява доминация над другите и придобива някакви екстри или да осъществява желанията си.“
„Това е моделът му на себеотвърждаване, доколкото за него може и това да се каже. Обикновено се казва, че насилието е един вид неадекватно себеутвърждаване с такива средства, които са неприемливи за другите.“
Трябва ли да се търсят пропуски след положителната развръзка?
Случаят предизвика и въпроси дали издирването е можело да приключи по-рано. Според доц. Стойчев обаче подобни ситуации трябва да бъдат разглеждани в тяхната сложност.
„Мисля, че след като развръзката е положителна, не е хубаво да задълбаваме в пропуските.“
„Ако един човек извади по-голяма лупа, увеличителна, със сигурност може да се видят някакви пропуски. Сигурно ще видят такива и сигурно има, но в никакъв случай не трябва да акцентираме върху тях или да ги търсим.“
Издирването на човек в неизвестност представлява сложен процес, в който участват различни служби и се обработва огромен обем информация.
„Една такава ситуация, в която лице е в неизвестност, представлява много сложна система от взаимодействия на различни служби.“
„Не се случват често такива инциденти с отвлечени деца по този начин.“
Ролята на доброволците и информационният поток
Масовото включване на доброволци е важна част от подобни случаи, но според криминалния психолог при такива операции е необходима ясна координация.
„В началото, когато доста интензивно се говореше, че е издирван, че са включени много доброволци, това е бил момент, в който поради инстинктивните си нагласи и примитивно функциониране той просто се е скрил и дълго време не се е появявал някъде.“
Големият брой сигнали също може да създаде допълнително натоварване за разследващите.
„В такива ситуации има едни хора, които започват да дават сведения, появяват се едни такива дежурни свидетели, само и само да влязат в медиите и новините и да получат присъствие.“
„Или просто имат психични нужди да споделят някакви неща, които им се сторили, че са видели и са чули, и се получава един обем от данни, които трябва да се проверяват и обработват.“
Как се работи при подобни случаи
Издирването на хора в неизвестност се извършва от специализирани структури, които използват конкретни оперативни способи.
„В МВР има структури или отдели, които се занимават с издирване на такива лица, наричат се „Издирване“, издирвачи, които имат определени способи или начини за издирване.“
Ключова роля при подобни операции има оперативната информация, която позволява действията да бъдат насочени.
„При всички положения в този случай трябва да има все пак някаква оперативна информация, която да даде възможност да се планира нещо изпреварващо, както най-вероятно и в случая е станало.“
