Принудителни ваксинации: Как Русия показа своето безсилие

За задължителни ваксинации започна да се говори още преди да има ваксини срещу Ковид-19. Тогава обаче ситуацията изглеждаше малко по-различна: говореше се, че иде ужасен вирус, който ще покоси всички, че болниците ще бъдат препълнени и че всички ще трябва много бързо да се ваксинират. А в такава ситуация кой ти гледа права и свободи!

Неотдавна подобна криза се наблюдаваше в Индия, но и там не се наложиха задължителни ваксинации. В Индия обаче се ваксинират напълно доброволно по над три милиона души на ден. Съвсем другояче стоят нещата в Русия.

Коронавирусът не си е отишъл

Като изключим едномесечната карантина в Москва и още няколко други региона, от вече цяла година Русия се държи в пандемията по-различно от другите държави в Европа: всички хора работят, на много малко места е наложен строг режим за носене на маски, от масовите прояви отпаднаха само политическите, и то предимно онези, които не са на управляващата партия на Владимир Путин. Русия премина през пандемията доста спокойно, макар че смъртността беше висока, но пък човешкият живот никога не се е ценял особено високо в тази страна.

В Русия оставаш с впечатлението, че още малко и вирусът съвсем ще си отиде. Допреди седмица темата за коронавируса беше съвсем периферна, макар че от средата на март заболеваемостта отново нараства. Според експертите, точно тогава е била внесена и опасната Делта мутация, която първоначално беше открита в Индия. Под предлог, че трябва да пазят страната от тази мутация, властите спряха полетите до редица страни, в това число и до много популярната туристическа дестинация Турция, но самолетите до Индия продължиха да си летят.

Не е ясно какво точно е довело до ръст на инфекциите - дали индийската мутация, фактическото отсъствие на ограничителни мерки, слабият колективен имунитет или всичко заедно. Едно обаче е ясно: ситуацията е лоша и продължава да се влошава с бързи темпове. И ако това продължи така, до няколко седмици в Москва ще свършат свободните легла в интензивните отделения. На този фон бе взето решение за задължителна ваксинация, макар то засега да се отнася само до част от жителите на руската столица.

Крайно непопулярно решение

Съдейки по обществените нагласи, повечето хора категорично не желаят да бъдат ваксинирани - особено пък с наличната ваксина. В края на май президентът Владимир Путин публично се дистанцира от подобно непопулярно решение, против задължителните ваксинации се обявиха и други държавни представители. От друга страна обаче никой не е отменял графика за ваксиниране, който предвижда до есента да са имунизирани 60% от населението на страната (в момента са ваксинирани малко над 13%).

Подобно на решението за локдаун, така и това за частичната задължителна ваксинация сега бе прехвърлено върху местните власти. Така отговорността за непопулярната мярка ще се носи не от президента и правителството, а от губернаторите - нещо много важно в навечерието на избори на федерално ниво. Руските власти се оказаха неспособни да убедят хората в надеждността на руската ваксина. Страната започна първа в света с ваксинациите, а в момента се намира в края на първите сто държави по дял на ваксинирано население срещу коронавирус.

Даже Индия, въпреки огромното си население, изпреварва Русия. Излиза, че не е достатъчно само да създадеш условия - да разработиш и произведеш ваксина, да я доставиш навсякъде из страната, да отвориш необходимия брой центрове за ваксинации и да ги оборудваш с всичко необходимо и с персонал. Защото се оказа, че огромен брой хора просто не се доверяват на първата в света регистрирана ваксина, както и на правителството, което я популяризира.

Хората могат да бъдат обвинявани в невежество и безотговорност, но по-голяма е вината на правителството: за него беше по-важно Русия да е първата страна, която има готова ваксина, отколкото да я изпробва надеждно; то манипулираше статистическите данни и с пропагандни методи започна да дискредитира чуждите ваксини, като по този начин подкопа и доверието към самите имунизации.

Владимир Путин дълго време отказваше да се ваксинира и нито веднъж по време на пандемията не се появи на публично място с маска. Задължителното ваксиниране е много рискована крачка - не само политически. Разследване в Русия показа наличието на черен пазар за сертификати за ваксинирани. Но и без това беше известно, че такъв пазар съществува още преди въвеждането на задължителните ваксини. Ако съдим по информациите в социалните мрежи, някои работодатели негласно изискват от служителите си документ за ваксинация. А сега на тази тенденция просто ще бъде даден нов силен тласък.

Административният натиск като изпитана мярка

В резултат от това статистиката ще стане още по-изкривена и недостоверна. Но по-лошото е друго: ние просто ще заблуждаваме самите себе си, а неваксинирани хора със сертификати за ваксинация ще продължават да ходят на работа и ще заразяват други хора. Всеки път, когато държавата не е в състояние да се справи с нещо по един цивилизован начин, прибягва до една изпитана мярка - административен натиск.

Без такава принуда властите явно не успяват нито да съберат достатъчно гласове за своите кандидати по време на избори, нито да убедят населението да се ваксинира. Затова то прави единственото нещо, което умее - принуждава със сила. Но ако по време на избори подобна тактика може да бъде ефективна поне за известно време, то в борбата срещу пандемията нейният успех е крайно съмнителен.

*Александър Плюшчев е журналист от радиостанция „Ехото на Москва“ и автор на колонка в ДВ

DW