Реклама / Ads

0| 12362 |19.03.2022 НОВИНИ

Проф. Евгений Дайнов: Губейки войната, Русия може да се разпадне

.
Евгений Дайнов
На третия ден от тази отвратителна война зададох немислимия тогава въпрос: Ами ако Киев не падне? Седмица по-късно вдигнах залога със следващ въпрос: Ами ако Путин загуби тази война? Време е за хеттрик: Ами ако Русия, губейки войната, престане да съществува?

Тази възможност е налична. Тя може да бъде видяна в руските и в украинските медии от всеки по-добре образован историк. И на двете места от няколко дни се въртят исторически образи, митове и метафори, отвеждащи не 50 или 100, а 500 и дори 1000 години назад - към времената, когато "Рус" е представлявала мозайка от княжества и господарства.

 

Да върнем филма назад


Да започнем с руските медии. В последните седмици пропагандаторите, следвайки примера на Путин, се опитват да разгръщат исторически образи, свързани с "Великата отечествена", натиквайки Украйна в ролята на хилтеристка Германия. Връщат, така да се каже, филма 80 години назад. Но по-силна продължава да е предходната историческа метафора, според която Владимир Путин е "събирател на руските земи". Това връща филма 500 години назад, към Иван Грозни, който с помощта на сила и измама (и със съдействието на татарските ханове) присъединява към московското княжество десетина други руски княжества и така ражда формированието "Русия".

 

Макар опитващ да реанимира спомени от 1940-те години, в своята реторика и в своите действия - както и чрез своите медийни рупори - Путин реанимира практики от 1540-те. За разлика от Сталин, Путин няма западни съюзници срещу страната, с която воюва. Това го поставя в ролята на Иван Грозни, който също като него искрено мрази и презира Запада, смята го за гнил и предателски и пише ругателски писма на своите западни короновани колеги.

 

Както Грозни, тия дни Путин обяви за предатели своите сънародници, които са се "поевропейчили". Предполага се, че ще ги подгони така, както Грозни е "прочиствал" държавата си от "нездрави" елементи. Засега Путин повтаря образите, с които Грозни ругае своя основен прозападен опонент Курбски, които образи са по един доста нелицеприятен начин свързани с устната кухина. Според Грозни от устата на Курбски излиза смрадта на Сатаната. А според Путин руският народ ще изплюе прозападните предатели, все едно са мушички, случайно влезли в устата на същия този народ. Нямам представа защо руските сатрапи са така трайно фасцинирани от хранително-речевия апарат, но това заслужава сериозен анализ.

 

Както Грозни, Путин се опитва да "събере руските земи", започвайки (но не свършвайки) с Украйна. Последното социологическо изследване в Русия разкрива останалите страни, които - според руския народ - трябва да бъдат "събрани" от Путин - например Полша, Молдова, балтийските републики и, разбира се, България.

 

Както Грозни, Путин "събира" Украйна с помощта на не-християнски и не-руски съюзници - чеченци и сирийци. В отношенията си със Запада Путин днес е отново в положението на Грозни, за чиито кораби западните пристанища са били затворени и чиито пристанища западните кораби, на свой ред, са отказвали да ползват.

 

Както Грозни, Путин обявява всички западни държави и техните ръководители за долнопробни лъжци и лицемери.

 

И накрая: както Грозни, Путин периодично обявява, че Русия не е част от европейския свят, който е пълен със слабаци.

 

Това бързо пропадане в далечната история е удивително и като че ли без прецедент в цивилизования свят. В руския официален наратив вече няма и помен от по-близки до нас във времето вождове и царе. Изцяло липсва Сталин, обявен преди няколко години от руснаците за най-великия вожд в историята на целокупното човечество. Дори Петър Велики, до оня ден постоянен репер в патриотичното говорене, сякаш никога не е съществувал.

 

При по-внимателен анализ се оказва, че пропадането е дори още по-дълбоко. Тия дни проницателни западни анализатори след контент анализ на официалния руски дискурс с удивление стигат до заключението, че Кремъл не живее с образите на СССР, а "с фантазиите за времето на покръстването на русите" (което се е случило в Киевска Рус, т.е. в днешна Украйна). Тези фантазии връщат филма с още няколко века назад.

От украинска страна също се мяркат образи на "Великата отечествена", което е разбираемо. Все пак от 1943 година украинските градове не са били подлагани на артилерийски обстрел и бомбардировки от въздуха. Но в аналитичните материали също започват да прозират по-далечни исторически митове, в случая пак за Киевска Рус, но с обърнат знак. Посланието е, че именно Киевска Рус е била цивилизованият, европейски център на "руските земи" тогава, когато Москва изобщо не е съществувала.

 

Впоследствие, продължава посланието, московските сатрапи с помощта на татарите са завзели тази цивилизована земя и са я превърнали във варварска.

 

Оттук следва един любопитен извод, все по-често виждан в украинските медии: че след като Русия загуби войната, Киев отново ще стане столицата на цивилизованата, просветена и бързо развиваща се "Рус" - това ще бъде обетованата земя на "русите". А Москва отново ще се превърне в "столица на Ордата".

 

Възможно ли е това? Може ли днешна Русия в близко бъдеще да се окаже свита до размерите на Московското княжество отпреди времето на "събирането на руските земи"?

 

Възможно е и дори е вероятно.

 

Първо, вероятно е от психологическа гледна точка: и двете воюващи страни постепенно се самополагат в параметрите на случващото се през ранното (Киевска Рус) и късното (Иван Грозни) Средновековие. А онова, което ти е в главата, рано или късно се отразява в действията ти.

 

Второ, връщането на Русия 500 (или 1000) години назад е възможно от геополитическа гледна точка. Причината за това е същността, природата на онази руска империя, която започва да гради Иван Грозни. Това е сухопътна империя, която няколко столетия подред само се разширява - с около 50 кв.км. на ден, според историка Стивън Коткин. Подобни държавоподобни образувания нямат идеята за установени, твърди граници. Тези граници са винаги флуидни, подвижни - както на терена, така и в съзнанието на съответния народ.

 

А този точно народ, тъй като винаги е живеел в имперско състояние (СССР беше руската империя под друго име), никога не успява да стигне до стабилното състояние на "нация-държава". Националното съзнание е флуидно точно толкова, колкото са държавните граници на империята. Липсва онова вътрешно сцепление, което прави устойчиви нациите държави като Германия, Франция или дори България. Под натиска на външни кризи вътрешните връзки внезапно се разхлабват и тогава от дълбините на историята извират стари начини на живот.

 

След болшевишката революция например руската империя се разпада не само на отделни държави (както стана след края на СССР), но и на отделни републики, княжества, атаманства, бейства и господарства. По време на гражданската война само на територията на днешна Украйна е имало половин дузина квази-държавни образувания (и едно антидържавно: анархистката република на Нестор Махно), както и седем различни армии, воюващи помежду си в различни конфигурации.

 

Нашият проблем, ако Русия престане да съществува

 

Сегашната криза оказва натиск в подобна посока. Този път обаче не Украйна рискува да се разпадне на княжества и атаманства. Пред очите ни, под натиска на руската агресия, Украйна се превърна в национална държава. Нейното вътрешно сцепление е вече многократно по-силно, отколкото е в Русия.

 

Оттук: княжествата и атаманствата, когато започнат да извират от историята, няма да го правят в Украйна. Много по-вероятно е това да се случи на самата Русия. Вместо да стане новият "събирач на руски земи", Путин може да се окаже човекът, който разпилява Русия на онези парчета, които преди половин хилядолетие са обединени от Иван Грозни.

 

Нашият проблем, тук в Европа, е очевиден. Тия княжества и атаманства веднага ще се сбият помежду си, но ще имат и ядрено оръжие. Кой ще ни гарантира, че един ден някой пийнал атаман няма да метне атомна бомба по противниковото княжество?

Разбира се, цялата тази грозотия може да бъде предотвратена, ако Путин прекрати безобразието в Украйна и си прибере ордите в блатата и степите, от които ги е докарал.


Евгений Дайнов, Дойче веле

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 4452 |18.03.2022 Евгений Кънев: Гледам с омерзение снощната кохорта амбразурчици около една къща в Банкя . 0| 3287 |17.03.2022 Проф. Чуков: Между Киев и Москва има споразумение за примирие в рамките на 15 точки . 0| 2833 |16.03.2022 Проф. Кънчев: България има неясна позиция. Искаме да кажем, че сме в НАТО, но не сме чак толкова в НАТО... . 0| 3816 |15.03.2022 Проф. Ботев: COVID-19 е тук, но много хора починаха от неадекватна медицинска помощ
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ