"Какво се случва: едни добри намерения. Това ,че описаха да разделят пътеката на две е добър вариант. Конституционният съд го махна по непонятни причини за мен. Изведнъж този път, който е очертан, 15 години вървя по него, започна да обрасва – кой се сети да слага стоп? Не може за входа на вратата за този път да ми искат пръстов отпечатък. Няма нужда да копаем ров, за да минем по гладкия път. Над 90% от лекарите казват: Това не е нашият път и се стигна до хаос. Какво показа срещата на министъра с личните лекари - срещнаха се, разбраха се за някои дреболии, спираме ефективните, не протестите като цяло. Ние за този път говорим от осем месеца. Ако се живее в нормална държава трябва да има срещи. Не разбирам защо сме един срещу друг, но този въпрос не се задава", коментира още проф. Миланов.

По думите му някой смята, че "ние сме срещу него" (Москов). Имаме време цялото време е наше. Ние нямаме финансови искания, искаме преразпределение на пътеките, избиването на ненужни пътеки, поясни още проф. Миланов.

Жалкото е, че трябва да набият някоя професор, за да се вдигне шум. Това става ежедневие, става наша съдба, това е ужасното. Не може прецедента да прави правилото. Сега трябва да набият някой министър за да се сетят, че нещо не върви в тази държава? Този въпрос зададе проф. Милан Миланов, началник на Клиника по интензивно лечение в Пирогов, в коментар за побоя над проф. Станчев и лекарските протести, които продължават и днес.