Проф. Мурдаров за Фрог: Случайни ентусиасти коват закони за езика

Ще се изследва по какъв начин говорят хората, по какъв начин пишат и какво е тяхното отношение към въпросните правила. Ще се проверява какво е положението с пълния и краткия член, правилно ли се използва местоимението „кой”, защото често вместо „кого” се произнася и пише „кой”, обяснява професорът.

Той отбелязва, че масова практика е грешно да се употребява формата за мн. ч. – ме. Ще установим дали в следващите правописни речници наред с „ходим”, ще фигурира „ходиме” , т.е. дали ще се създаде дублетна форма.  Българинът обаче не обича дублетите. Казва: „Кое е по-правилно?”. Накрая обаче неправилната форма обикновено се налага. Така актуална може да стане формата „ходиме”.

На въпрос няма ли риск езикът да се опростачи, проф. Мурдаров отговаря: „В групите, които са избрани за изследване, ще има и недостатъчно грамотни хора, и образовани. Ще се търси равновесие, за да се получи реална картина за състоянието на езика. Четох блогър да казва, че речта на простака ще се наложи. Уверявам, че няма да стане така, защото срещу простака ще застане интелектуалецът”.  

Попитан защо училищата произвеждат полуграмотни хора, езиковедът отговаря: „Децата не разбират каква е ползата от учебниците по граматика. Необходимо е да знаят как действат правилата, а не просто да ги учат наизуст. Трябва да има много упражнения. Учителите, които преподават български език и литература, обикновено насочват цялото си внимание към литературата. Когато ги попиташ какво преподават, те обикновено отговарят, че са литератори. Хубаво е човек да познава творчеството на Вазов, но в същото време трябва да знае как да пишеш за него грамотно”.

Проф. Мурдаров посочи и често срещаните грешки на младите хора. „Почти никой от младежите не пише правилно отрицателните форми на глаголите. Сливат отрицателната частица с глагола. Пишат „незнам”, „немога”, „неискам”  а това е груба грешка.

Проф. Мурдаров коментира и новия кабинет. Смята, че част от министрите нямат опита и компетенцията да ръководят поверените им ведомства. „Виждаме, че министърът на външните работи никога не се е занимавал с дипломация. Министърът на образованието е финансист. Това донякъде е важно, тъй като създаването на нови учебници струва пари, делегираните бюджети - също. Но дали само парите са достатъчни?”.

„Плаша се, че с формирането на новото НС може отново да се появи идеята за Закон за защита на езика. Във всеки нов парламент досега са се появявали ентусиасти за това. В същото време се забравя (или не се знае), че езикът се развива по свои закони и не се нуждае от мнението и помощта на случайно избрани хора, с неизвестна грамотност и интелигентност. Такива хора не могат да определят бъдещето на езика”, каза още проф. Мурдаров.