Проф. Пламен Киров след позицията на САЩ за протестите: Борисов трябва да реши какво ще прави в бъдеще

Това каза пред БНР юристът Пламен Киров, бивш конституционен съдия.

„Говоренето в социалните мрежи е отвратителен навик на българските политици и очевидно вече е заразителен пример за всички институции. Ако има някой какво да каже, след като е облечен във власт, нека да го каже със своите актове. Иначе всички се превръщат в едни говорители в социалните мрежи и не носят никаква отговорност за това, което пишат и казват в тях.“ , посочи той.

„В една демократична държава всеки може да говори каквото иска и да прави каквото иска. Да протестира, да не протестира. Да иска оставки, да одобрява една или друга фигура. Струва ми се обаче, че това, което правим ние, мина всякакви граници и това не можем да го видим в нито една друга европейска държава“, допълни Пламен Киров.

Враждата между главния прокурор и президента не е от днес или от вчера, тя започна още с процедурата по номиниране на главния прокурор от Висшия съдебен съвет "и тази борба е лична, не институционална, но тя се проектира в цялото общество и по отношение на останалите институции", подчерта юристът.

В България няма недосегаеми хора, а единствената абсолютна неотговорност по Конституция притежават народните представители, отбеляза Киров. Президентът има и политически правомощия, доколкото има непосредствена демократична легитимност, защото се избира пряко от гражданите, изтъкна той.

„И тези политически правомощия да отправя послания и обръщения към народа и Народното събрание. Няма как в тези обръщения да няма политическо говорене“, уточни Киров в анализа си за институционалните рамки и дали през последните дни на протести отделни знакови фигури на власт ги надхвърлят в изказванията си. Относно призивите на президента за оставка на главния прокурор и други изказвания на Румен Радев, съпътстващи протестите, Пламен Киров подчерта:

„Това е едно говорене, което е продиктувано от емоции. А емоцията е ясно откъде произтича. Когато в президентската администрация влязат едни въоръжени хора да извършват процесуално-следствени действия, след като могат да влязат и невъоръжени, и могат да бъдат само двама-трима, очевидно е, че тук емоцията е силна. Не се влиза така в сградата на президентството. Това е крупна грешка. Влиза се по начин, сякаш се разбива някакъв наркокартел и се щурмува сграда на наркокартел. Така не се прави.“