Проф. Слатински: Агресията на Путин срещу Украйна би била чудовищен акт на един геостратегически мегаломан

За разлика от футболния мач, обаче, в международните спорове и конфликти с различна интензивност, нещата стоят по-особено. Там и малко вероятното събитие би могло да се окаже много възможно и обратно – много вероятното събитие би могло да се окаже малко възможно.

От една страна днес Путиновото нападение срещу Украйна.изглежда безумно непопулярно и извън Русия, и в Русия. Путин не може да не го разбира. Това вече не е като да откраднеш Крим.

В самия Крим макар че безусловно руската част от населението, която е в огромно мнозинство, да бе, да е и да бъде ЗА анексията, на практика недоволството от това, което се случва след тази вероломна анексия не е никак еднозначно. Местните хора страдат от прииждането „от материка“ на кохорти нови администратори във всички структури и звена, които водят след себе си цели ескадрони алчни за бърза корупция в особено големи мащаби персони. Изведнъж заедно с анексията върху местното население се стовариха нови закони в новата държава и много техни жизнени стратегии (нормативни, пенсионни, социални, условия за правене на бизнес) се оказаха радикално променени и дори разнебитени.

Без да продължавам в подобен дух, този път Путин няма лесно да нахрани народа (народите) в Русия с териториални придобивки, ако те са заплатени с огромни човешки и материални щети. Разбира се, ако слуховете, че Путин е сериозно болен са истина, от един човек в такова хипотетично състояние трудно може да се очаква рационално мислене, той мисли в други категории и в други времеви перспективи, без да държи за човешките животи на простолюдието.

От друга страна, когато ескалацията на напрежението е много висока, когато и от двете страни се дрънка с оръжия (независимо кой е крив и кой прав), когато взаимната непоносимост ескалира в ненавист и озлобеност, и мъничката искра може да предизвика страшен пожар.

Малко и случайно недоразумение, най-обикновен, дори не злонамерен слух и нещата могат да излязат извън контрол. Държавите са като хората – като се скарат за нещо се карат за всичко и като се скарат престават да си говорят, като започва приписване на опонента на всякакви лоши намерения, а всичко тръгва по спиралата на конфронтацията и по перверзната логика на самосбъдващото се предсказание, когато приписваш на другия дадено възможно поведение и с всичките си действия провокираш това поведение да се случи на практика, за да възкликнеш след това Аз си знаех!

Ние днес сме много близо до възможната неконтролируема ескалация, за която спусков механизъм може да бъде нещо съвсем дребно и по принцип незначително в нормални условия.

В същото време сега Западът не е единен и няма как да бъде единен.

Германия, европейският локомотив, не е в състояние да се покаже като радикален фактор в конфронтацията с Русия и няма как да заеме твърда позиция. Защото тя при евентуален военен конфликт, ако демонстрира крайно отношение към Путин и безусловна военна или поне материална подкрепа за Украйна, може да бъде главният губещ – германската икономика (особено след като си спряха ядрените централи) е зависима от руските енергийни ресурси.

Да, САЩ може да доставя в Европа огромни количества газ със своите кораби, но САЩ винаги ще действат по законите на пазара и в един момент ако някой плати повече, корабите с газ могат да се насочат към него. Германската икономика в момента не е готова за остра конфронтация с Русия и това е неподлежащ на обжалване факт, който не е свързан толкова пряко (предполагам) с конкретиката – кой точно е на власт в Германия.

Германия е специален случай, но и самата Европа не е в много по-добро състояние заради ресурсната си зависимост от Русия. Още повече при сегашните инфлационни и неизбежни (може би) стагфлационни процеси.

Аз тук не правя задълбочени анализи, за част от тях не се чувствам достатъчно компетентен, а освен това съм силно пристрастен, защото Украйна е моя слабост, това е страната на младостта ми, там имам толкова много приятели (украинци, руснаци и такива, които самите не знаят какви са – но и едните, и другите, и третите са обезпокоени неимоверно силно от нападение срещу Украйна и говорят не, че Русия ще нападне Украйна, а Путин).

Само искам да кажа, че да, агресията на Путин срещу Украйна би била чудовищен акт на един геостратегически мегаломан и геополитически циклофреник с великоруски социопатни псих(олог)ични отклонения и аз се моля за Украйна. Надявам се макар и агресор, Путин, като страхлив човек, който се бие само когато победата му е гарантирана на 100%, даже на 110%, да не се осмели да нахлуе в Украйна.

И в същото време съзнавам, че Западът днес е далеч по-слаб отпреди 5, 10 и даже 15 години. Геостратегическата авантюра и геополитическата грешка с войната в Ирак, силното разклащане на престижа на САЩ по света, явлението, което аз пръв нарекох Разширяване на Атлантическия океан (т.е. цивилизационният дрейв на САЩ и Европа в различни посоки), свръхтежката финансова криза в края на първото и началото на второто десетилетие на този век, неописуемата лидерска криза в Европа, деморализиращият стрес в Европа след Миграционната криза, качествено различната роля на Китай, да добавим и ковид пандемията, си казват тежката дума.
В заключение, сегашният конфликт, свързан със сигурността, независимостта, териториалната цялост и самото съществуване на Украйна може да има различни развития – към днешна дата всички сценарии са възможни.

Да се надяваме, че Путин няма да нападне Украйна и да вярваме, че въпреки, че е хванат жестоко в крачка, Западът (Европа и САЩ) ще успее да съхрани поне минималното ниво на единство, макар че залогът за Европа и САЩ сега е различен.

Европа може да загуби много повече при военен конфликт между Путин и Украйна, а САЩ могат да загубят много по-малко и дори със сигурност да спечелят – разбира се не толкова във военно и морално, но поне в икономическо и финансово отношение.

Добра предпоставка за засилено взаимодействие между САЩ и Европа би било сътрудничеството помежду им, при което САЩ минимизират печалбите си, а Европа минимизират загубите си при ескалация на конфликта (войната) в Украйна. Тук САЩ могат да ударят значително рамо, мечтая си, на Европа.

Ако Европа получи надеждни гаранции от САЩ, че ще бъде направено максималното за минимизиране на щетите ѝ при евентуален военен конфликт в Украйна, нейните, на Европа позиции могат да станат далеч по-твърди и по-сплотени, а това би могло да отрезви Путин и да охлади военните му, вълчи апетити и да възпре надигащата се негова агресия срещу Украйна.

Вярно е, че европейските принципи и ценности изискват, колкото и на Европа това да не ѝ е вече по вкуса, понякога жертви, даже немалки жертви (материални, икономически и финансови). Европа трябва да си даде сметка, че не може винаги и във всичко в голямата геополитика и геоикономика да си на печалба – има и други ценни неща в името на които трябва да проявиш твърдост и воля за отстояване.

Но при възможности за минимизиране на тези жертви, главно на щетите от тях, европейският глас би звучал далеч по-единно и по-уверено и би намалил убедеността на Путин, че може да играе на вътрешно-европейските противоречия и да смята, че ресурсно е стиснал Европа за гушата, така че тя няма къде да ходи – ще повика, ще повика, пък гласът ѝ ще пресипне и тя ще млъкне, както млъкна при войната в Грузия и бруталната анексия на Крим...

Николай Слатински