Прокуратурата крие становищата и анализите за промените в НПК

Това става ясно от официална позиция, публикувана на сайта на Българския хелзинкски комитет. Неправителствената организация е отправила искане до държавното обвинение по Закона за достъп до обществената информация, но то е било отхвърлено. Прокуратурата смята, че исканите документи нямат такъв характер. Исканата информация представлявала “служебна информация, която не може да бъде разкрита”.

През юни главният прокурор анонсира наблюдението си, че НПК има нужда да се промени и създаде работна група, която да изготви доклад за недостатъците в процесуалния закон. В работната група участват прокурори от Върховна касационна прокуратура, Военноапелативната и Апелативна прокуратура – София. БХК поиска да му бъде предоставен и докладът на работната група, но и това беше отказано.

Докладът е бил прегледан от Експертния съвет към главния прокурор и в резултат на това са и трите изготвени становища по него, които стоят в основата на предложението, внесено в Народното събрание през октомври.

Становищата са изготвени от д-р Ивайло Цонков, проф. Никола Филчев и проф. д. ю. н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен анализ. Тези четири документа, както и докладът на работната група, са цитирани нееднократно в предложението, като те са използвани да се потвърдят тезите на прокуратурата за конкретни изменения в наказателния процес.

“Главният прокурор е преценил, че НПК следва да бъде облекчен и прокурорите да разследват и съответно обвиняват при занижени изисквания, създал е работна група от прокурори, всички подчинени на него, възложил е на негови приближени съветници да изготвят становища, които стоят изцяло в основата на така изготвеното и внесено предложение в Народното събрание“, посочва адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК.

По думите й по този начин главният прокурор законодателства без да има право на такава инициатива по закон.

“Сериозната безконтролност на главния прокурор е факт, отчетен от не една международни институции. Такава критика идва от Европейската комисия, от Комитета на министрите към Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на човека и от Венецианската комисия. В документи на всички тези институции по един или друг начин е застъпена тезата за силна нужда да се въведе механизъм за контрол и отчетност”, смятат още от БХК.