Прокурори чакат от НАП истината за далаверите на Доган

Днес той бе изслушан на заседание на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, предаде “Фокус”.

На въпроса колко проверки има в прокуратурата срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, Първанов отговори, че има проверки, които касаят и дейността на народния представител Ахмед Доган, затова не може да  даде повече информация, тъй като се  касае и за народен представител. Освен това в тези преписки има и данъчна и банкова тайна, които не подлежат на разгласяване”, коментира магистратът.

По думите на Първанов тези преписки касаят лично депутата и други лица и фирми, които се свързват в общественото пространство, като близки до Ахмед Доган. Става дума за повече от 15 фирми и лица. Проверяват се и лично действия на лидера на ДПС.

„В момента, в който компетентният прокурор от Софийска градска прокуратура прецени, че е изяснил фактите с подадените в прокуратурата сигнали, ще излезе със своето решение, което може да бъде или постановление за отказ от образуване на съдебно производство срещу него, или с предложение до главния прокурор да поиска снемане на имунитета от Народното събрание”, обясни зам.-главният прокурор.

От 2008 г. се проверяват фирми и лица, свързани с Ахмед Доган, а проверките срещу него са от по-скоро. Не може да се разследва народен представител без предварително да му е снет имунитетът, така че не го разследваме, каза Първанов.
Прокуратурата е поискала допълнително информация от НАП във връзка с проверката около Ахмед Доган.

По време на изслушването Първанов каза още, че работата на прокуратурата ще бъде извадена на светло. За тази цел е създадена унифицирана информационна система, достъп до която до три месеца ще има и парламентът, в лицето на комисията за борба с корупцията в парламента. За това обаче ще трябва да се обучат експерти за работа със системата.
По този начин ще се предпазят магистратите от съмнения за корупция в дейността на определени магистрати, предвид това, че в нея въвеждат достатъчно данни за това какъв сигнал има, срещу кого, на кого е възложен персонално, какво се проверява, колко време се проверява, спазват ли се инструктивните срокове, които са зададени със заповедта на главния прокурор, какво решение по същество е взето, т.е. какви факти са установени и каква правна оценка е дадена на тези факти. 

По думите на Първанов достъп до тази система имат ДАНС, МВР, ГДБОП. Скоро се очаква такъв достъп да получи и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. „Така, ако се прецени, че има твърде голямо забавяне, това е органът, който може да инициира дисциплинарно производство срещу съответния магистрат, включително да предизвика неговото уволнение, ако се прецени, че не си изпълнява своите законови задължения в срок”, коментира зам.-главният прокурор.
 
„Достатъчно много органи имат достъп до нашата работа, както в изпълнителната власт, така сега даваме достъп и на законодателната власт, даваме достъп и на контролния орган, какъвто е Инспекторатът към ВСС”, отбеляза Първанов.