Путин, иди на х..! Некроманът от Кремъл постави 28 условия, но никой вече не сe страхува от него

На 14 април 2022 г. руската гордост корабът „Москва“ бе потопен от украинските сили. На 30 юни същата година Украйна си върна Змийския остров.

Сега Путин представил на Тръмп 28 точки с искания и условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да склони той да на мирни преговори.

Украинци вече припомниха случката от Змийския остров в отговор на кремълската позиция. Неофициално.

Какво предстои?

Некромантът от Кремъл прави отчаяни опити да призове духовете на мъртвите предци от руската и съветска митология, за да осигури някакво бъдеще за останките от своето управление. В последно време той нарича завърналите се оцелели военни от фронта в Украйна „герои, равни по слава на героите от Великата отечествена война“. Но не изброява конкретни имена. Защото е много вероятно за някои от „героите“ да се разбере, че са избивали деца и старци, че са опожарявали домове, училища и болници, че са изнасилвали, че са крали телевизори и перални.

Последният опит са договорките със САЩ, в които Путин опитва да изкопчи от Вашингтон признаване анексията на Крим, драстично съкращаване на украинската армия, признаване на Донецка област и Донбас за руски. И още много.

На масата той размахва ракети, самолети и танкове, които трябва да накарат САЩ, Европа, Украйна и други страни по света да се разтреперят от страх и да възкресят спаружената руска империя. Но и заплахите му са повече на хартия, отколкото реалност.

***

Тим Ууд, журналист, автор на документални филми за Русия и СССР:

Разпадането на руската федерация е неизбежно. Отслабена финансово, политически и военно от сраженията в Украйна и наложените санкции, Русия няма да бъде в състояние да се възстанови в близко време. Не е в състояние да спре отделянето на още и още държави от нейната орбита. Процесът, който започва с откъсването на Финландия през 1917 г., продължава днес с пълна сила.

През ХХ век се вижда впечатляващ списък от нации, които показаха среден пръст на Русия. Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания и Монголия са първи, които скъсаха с Москва. Последваха ги Армения, Азербайджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Таджикистан. Днес независима Украйна показва пред целия свят, че е готова да защитава свободата си с цената на много жертви и загуби.

Двадесет и три нации избягаха от Русия. Дори Беларус отказва обединение под някаква форма с Русия. Колко още ще го направят и няма да искат дори да са съюзници с Москва? Тенденцията ще продължи, бъдете сигурни. Северна Корея, Иран, Куба, Венецуела са движени от интереси за използване на руски суровини, но това е до време. Китай? Пекин ще си вземе Сибир, пък после ще решава за още…

Този процес ще продължи, докато „майка Русия“ не замени гангстерството с държавничество.

Просто има твърде много сили в играта и клептокрацията на Путин подхранва тяхната кауза. Дезертьорствата от руската армия и от страната, основани на икономически, политически, географски, етнически и религиозни основания, се засилват.

Ето няколко възможни развития за Путин и Русия.

Калининград е на Балтийско море (притежаващ 90% от известните кехлибарени находища и подводни петролни находища) с исторически връзки с Литва може да се отдели с икономически аргументи. Войски ли ще изпрати Москва там? Откъде ще минат?

Беларус, която вече търси връзки със Запада, може да предпочете да възроди отношенията си с Украйна.

Чечения, след като е пострадала ужасно в две войни с Москва, може да изпрати своя потисник, където го изпратиха украинските граничари от Змийския остров. да опакова.

Уахабизмът ще тласне Татарстан и Башкирия по друг път.

Моят личен фаворит е сепаратизъм на Кубан, където казаците може да превърнат земите до Керченския проток в приятелска територия на Украйна. Могат и още как.

След това идва Сибир с Владивосток, на Японско море, който е се намира на 9,1323 км. От Москва. Но е съвсем близо до Китай.

И накрая имаме Приднестровието. Русия нахлу там през 1990 г., но ситуацията отдавна се е променила, при това не в полза на Кремъл.

Наистина изглежда неизбежно, че Русия, която обикновено тормозеше съседите си, скоро ще се превърне в сянка на предишното си "АЗ" географски, политически и икономически. В този момент искрено се надявам, че ООН ще премахне Русия от постоянното място в Съвета за сигурност, с което толкова дълго време злоупотребяваше по отношение на световния мир.

***

Норбърт Лъки, д-р по право и администрация, лектор в католически колеж в САЩ, изследовател на процесите в Източна Европа и по-специално в Полша:

Битува мнение, че ако не целият свят, то отделни страни се страхуват от Русия. Тази мантра е лансирана от съветската пропаганда още в края на Втората световна война и обслужвана упорито в годините на Желязната завеса, когато Европа и някои части на света бяха разделени на две – Изток, под контрола на Москва и Запад, с доминираща роля на САЩ.

Кремълската пропаганда в онези години бе успяла за дълго време да внуши, че хем е освободител на различни народи, хем тези народи трябва да са наясно, че всяко отклонение от комунистическия курс, ще бъде наказвано жестоко. Събитията в Унгария през 1956-а, в Чехословакия през 1968-а и в Полша в края на 70-те и началото на 80-те години го доказаха.

Що се отнася до Полша, бих искал да цитирам покойния президент Лех Качински, който по време на посещението си в Тбилиси през 2007 г. каза: „Днес Грузия. Утре Украйна. След това балтийските държави. Тогава вероятно и Полша“.

Сега сме в периода „утре Украйна“.

Хората в Полша се страхуваха от Русия през 2006 г., когато започна изграждането на терминала за втечнен природен газ на полски бряг на Балтийско море, за да може да диверсифицира енергийните източници. През 2022 г. вече бе много различно и Варшава дори не си помисляше да преговаря за нещо с Русия и да зависи от нея. В момента „Газпром“ е затворена страница за Полша. Полската икономика се развива успешно и поляците вече са с друго самочувствие. Не е пресилено да се каже, че Русия е тази, която трябва да се съобразява с Полша по различни въпроси. С модерната и добре обучена полска армия също.

След анексирането на Крим от Русия, светът спря да нарича поляците „нация от русофоби“. След 2014 г. мислещите хора в целия свят си дадоха сметка с каква Русия си имаме работа.

През 2025 г. дори мечтателите и романтиците, които свързваха Русия единствено с Достоевски и Пушкин, осъзнаха бруталната руска реалност. Всички те са разочаровани, смутени, макар все още не всички да го признават.

Смятам, че Естония, Латвия, Литва и Полша са изложени на риск от ограничена руска военна операция, с цел териториални придобивки за Русия и унищожаване на военната и гражданската инфраструктура на въпросните държави. Финландия също влиза в сметките на Москва, но с нея нещата са по-различни.

Не, Полша не се страхува от Русия.

Другите споменати страни са членки на НАТО и имат гаранции за своята сигурност. Няма страх. Има все още недоумение пред циничното управление на Путин, който изповядва политика на силата, чрез която може да е велик ръководител в своята страна и да всява страх сред други нации. До средата на ХХ век това е работело, защото СССР се въоръжаваше до зъби за сметка на всичко останало. Стандартът на живот на населението обаче бе плачевен. В страните от соцлагера – също.

Това е зад гърба ни. Милиони вкусиха от плодовете на демокрацията и колкото тя да е несъвършена, предимствата пред диктатурата на пролетариата са очевидни.

Но сега? Путин продължава да е циничен, но вече е по-пресметлив и самонадеят само на дум. Защото всички планове за парад на победата в Киев се сринаха. Той се превърна в неустойчив човек, който ежедневно противоречи на собствените си публични изявления. Остана му мечтата да бъда запомнен в Русия, без значение на каква цена. Времето обаче не е на негова страна.

От сега нататък всичко е възможно, но влиянието му и това на Русия се топи. Твърденията, че Западът е в упадък отдавна не вършат работа. Кризи има, но те се преодоляват, защото икономиките – дори да забавят темпото, след съответни решения и мерки, тръгват отново нагоре. Ръстът на Брутния вътрешен продукт на Западния свят е доказателството.

Истинският упадък е в самата Русия. Някога Съветския съюз а достигал 4,2% от световния БВП, а сега – 1,1 на сто. Коментарът е излишен.