„И не са сами: от Дамаск и Техеран до Хавана, през последните 13 месеца, авторитарните режими, които преди това се възползваха от тесни връзки с Кремъл, установиха, че руска подкрепа липсва, когато е най-важна“, се казва в статията.

Сирийският диктатор Башар ал-Асад избяга в Москва, след като руската военна подкрепа намаля. Куба, останала без покровител, е изправена пред хуманитарна криза. Иран беше бомбардиран от САЩ миналата година, а сега върховният лидер аятолах Али Хаменей е изправен пред широко разпространени вътрешни протести и заплахата от по-нататъшни военни действия на САЩ.

Но най-яркият символ на руското невнимание може би е ситуацията с Николас Мадуро във венецуелски затвор:

„Въпреки многократните публични изявления на президента Доналд Тръмп за намерението му да отстрани Мадуро, служители в Каракас се оплакват, че кубинските и руските разузнавателни служби, на които са разчитали за сигурност, не са успели да идентифицират уязвимости или каквато и да е конкретна информация за заплаха за венецуелския лидер.“

Те също така посочват недостатъците на руските системи за противовъздушна отбрана С-300 и Бук-М2 в защитата на венецуелското въздушно пространство. Според официални лица Русия не е предоставила достатъчна техническа поддръжка, за да гарантира оперативната ефективност на системите. Киберзащитата на Венецуела, твърдят те, е разчитала на руска техническа поддръжка, която се е оказала неадекватна за пореден път, тъй като американски кибератаки са причинили прекъсвания на електрозахранването в големи райони на Каракас.

Резултатът беше разпад на доверието в партньорството за сигурност между Венецуела, Куба и Русия.

Според източници, запознати със ситуацията, руските власти са били възмутени от продължаващата операция на Тръмп за залавяне на Мадуро. Въпреки това, отношенията със САЩ в момента са по-важни за Москва от отношенията с Венецуела, каза източник, запознат с позицията на Кремъл.

Това не е катастрофа за Русия, но не е и бедствие, каза източникът. Иран, от друга страна, представлява по-сериозен проблем, тъй като руското сътрудничество с тази страна е много по-силно, включително във военната сфера, отбеляза източникът. Макар Русия публично да подкрепя Иран, е малко вероятно тя да участва активно в предоставянето на помощ на Техеран, предвид ограничените му възможности и приоритета на войната с Украйна.

„Това не вещае нищо добро за другите стратегически партньорства на Русия и предполага, че Кремъл е още по-ангажиран да постигне всичките си цели в Украйна, без да прави отстъпки на масата за преговори. Това от своя страна би могло да затрудни още повече Тръмп да постигне неуловимо мирно споразумение“, пише Bloomberg.

Както обясни военният експерт Денис Попович, протестите в Иран са от полза за Украйна , тъй като ако режимът в страната се смени, Техеран може да прекъсне доставките на ракети „Шахед“ и боеприпаси за Москва.

Атлантическият съвет обаче отбелязва, че няма признаци, че Кремъл е готов сериозно да се ангажира с дипломатическите усилия, водени от САЩ. Вместо това Русия изглежда е решена да печели време, докато ескалира инвазията си.