Путин знаел, че Пригожин подготвя бунт, но бил неспособен да действа

Руският президент е бил предупреден от руските служби най-малко два или три дни предварително, че Пригожин подготвя възможен бунт, според оценки на разузнаването.

Били са предприети стъпки за засилване на сигурността в няколко стратегически обекта, включително Кремъл, където персоналът на президентската охрана е бил увеличен и са били раздадени повече оръжия, но никакви други стъпки не са предприети преди метежа на частната армия „Вагнер“.

„Путин имаше време да вземе решение да пресече бунта и да арестува организаторите“, каза един от европейските служители по сигурността, който, подобно на други, говори при условие за анонимност, за да обсъди чувствителната разузнавателна информация. „Тогава, когато започна да се случва, имаше парализа на всички нива. … Имаше абсолютен ужас и объркване. Дълго време не знаеха как да реагират.”

 
 
Метежът, който беше спрян в последния момент по неясни причини, беше най-тежкото предизвикателство за Путин през последните 23 години управление. Оценките на европейските разузнавателни служби са в съответствие с думите на директора на ЦРУ Уилям Бърнс, според когото руските служби не са направили нищо по време на бунта.

Метежът разкри и страха на Путин да се противопостави на ренегат, който пред последните години си е събрал подкрепа в руските силови структури. Пригожин се превърна в неразделна част от операциите на Кремъл зад граница, включително в Африка и Украйна, както и със своите фабрики за тролове.

Кремъл, разбира се, побърза да отрече информацията на западните разузнавателни служби, определяйки я като „глупости“. Путин е представян от руските пропагандни медии като безстрашен лидер. Руската пропаганда не може да обясни защо по време на бунта той се изпокри в бункера си, а според някои източници при наближаването на военната колона до Москва дори е избягал от столицата със самолета си.

Липсата на заповеди от висшето командване на Кремъл остави местните служители сами да решат как да действат, казаха източниците от разузнаването. Без никакви ясни заповеди местните военни и началници по сигурността са взели решение да не се опитват да спрат тежко въоръжените войски на „Вагнер“.

 Местните власти не са получавали никакви команди от ръководството. Това е най-ясният знак за нездравословната ситуация в Русия. Авторитарната система се формира по такъв начин, че без много ясна команда от ръководството хората не правят нищо. Когато ръководството е в смут и безпорядък, ситуацията на местно ниво е същата и дори по-лоша.

Безпорядъкът в Кремъл отразява и задълбочаващото се разделение в руските служби по отношение на воденето на войната в Украйна, като мнозина, включително във висшия кръг на службите за сигурност и военните, подкрепят стремежа на Пригожин да отстрани висшето военно ръководство на Русия (в лицето на Шойгу и Герасимов).

Високопоставен служител на НАТО каза, че някои високопоставени фигури в Москва са били готови да се обединят зад Пригожин, ако бунтът му успее. Мнозина в структурите на руските въоръжени сили също са искали Пригожин да успее, докато други са били ужасени от липсата на реакция от Кремъл. В Русия е царял тотален безпорядък.

В телевизионната си реч (в деня на метежа) Путин беше обещал да смаже бунта, но когато най-накрая се появи публично 48 часа по-късно, каза, че са били предприети всички стъпи по негова пряка заповед „да се избегне кръвопролитието“.

Това е поредното голямо противоречие на руската пропаганда, която има невъзможната задача да убеди руснаците и света, че Путин е имал контрол над случващото се.

Липсата на указания от страна на Кремъл по време на кризата остави Путин значително отслабен. Това беше много добре разбрано от членовете на руския елит, Путин вече не е гарант за тяхната сигурност и запазване на системата.