Законът, публикуван в руския портал за правна информация, въвежда основни понятия, свързани с изкуствения интелект, сред които определението за „изкуствен интелект“ и „голям фундаментален модел на изкуствен интелект“. В документа са заложени и основни принципи за регулиране на технологията. Сред тях са стремежът към технологична независимост, защита на правата и свободите на гражданите, зачитане на личната воля, сигурност и съобразяване с определени традиционни руски духовно-нравствени ценности.
С новия закон се определят и правомощията на президента при утвърждаването на Националната стратегия за развитие на изкуствения интелект. Правителството ще може да въвежда мерки за държавна подкрепа при създаването, внедряването и използването на големи фундаментални модели на изкуствен интелект.
Документът урежда и правила за използването на AI при създаване на дигитално съдържание. Сред предвидените мерки е задължение за собствениците на интернет сайтове, приложения и социални мрежи с дневна аудитория над 500 000 потребители да осигурят възможност за обозначаване на съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект.
Според руските власти законът е част от усилията за изграждане на собствена технологична база и намаляване на зависимостта от чуждестранни решения в областта на изкуствения интелект.
Защо Русия (ще) загуби надпреварата?
Развитието на изкуствения интелект в Русия започна с големи обещания, но осем години след амбициозната заявка на Владимир Путин, че „който стане лидер в тази сфера, ще бъде владетел на света“, страната все още изостава значително от лидерите на това поле.
Москва разполагаше с добра математическа школа и силни инженерни кадри, а основната роля в разработването на AI решения поеха технологични компании като Yandex и Sber. Руският технологичен гигант Yandex, често определян като „руския Google“, създаде гласовия асистент Алиса и езиковите модели YandexGPT. Държавната банка Sber също инвестира сериозно в сектора, като разработи генеративния модел GigaChat и системата за създаване на изображения Kandinsky.
Правителството прие и Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект до 2030 г., чрез която финансира научни центрове и военни проекти. Въпреки това опитите на Русия да се конкурира с компании като OpenAI, Anthropic и китайски разработчици като DeepSeek се сблъскаха с редица сериозни ограничения.
Един от основните проблеми е недостигът на модерни микрочипове. Обучението на съвременни модели изисква огромна изчислителна мощност, базирана основно на високопроизводителни графични процесори на Nvidia. След въвеждането на международните санкции през 2022 г. достъпът на Русия до такива технологии беше силно ограничен. Опитите за създаване на собствени процесори, като сериите „Елбрус“ и „Байкал“, също не постигнаха очаквания успех, тъй като производството им зависеше от тайванската компания TSMC, която прекрати сътрудничеството си с Москва.
Друг сериозен удар за руския технологичен сектор беше изтичането на кадри. След началото на войната в Украйна и последвалата мобилизация десетки хиляди IT специалисти, инженери и математици напуснаха страната. Сред засегнатите компании беше и Yandex, която загуби част от водещите си разработчици. Основателят на компанията Аркадий Волож също се оттегли от руския бизнес и насочи международните си проекти извън страната.
Проблеми се появиха и при развитието на руските езикови модели. След представянето на GigaChat на Sber потребители отбелязаха, че системата има сериозни ограничения при теми, свързани с политика, войната в Украйна и действията на руското правителство. Според критици силната цензура и необходимостта моделите да се съобразяват с официалната позиция на Кремъл ограничават способността им за независим анализ и логическо разсъждение.
Изолацията от международната научна общност също се оказа пречка за развитието на сектора. Руските изследователи загубиха достъп до част от водещите конференции, научни бази данни и международни партньорства, което затрудни участието на страната в глобалния обмен на знания и технологии.
Военният сектор също не оправда очакванията за бърз технологичен пробив. Русия инвестира значителни средства в автономни оръжия, дронове с изкуствен интелект и системи за анализ на бойното поле, но войната в Украйна показа зависимостта на тези разработки от чуждестранни компоненти. Част от рекламираните като високотехнологични системи се оказаха изградени с достъпна електроника, внесена през търговски мрежи, а някои автономни решения показаха сериозни проблеми с надеждността.
Все пак Русия не е напълно извън глобалната надпревара. Компании като Yandex и Sber продължават да развиват собствени решения, които се използват на вътрешния пазар. Страната запазва позиции в някои области благодарение на силната си образователна традиция в математиката и науката.
Въпреки това комбинацията от недостиг на хардуер, технологична изолация, загуба на кадри и ограничения върху свободния достъп до информация сериозно ограничи руските амбиции. Вместо да се превърне в един от световните лидери в изкуствения интелект, Русия все повече се насочва към ролята на регионален технологичен пазар, зависим от решения и технологии, идващи основно от Китай.
