Рейтингът на ГЕРБ падна до 18%

Така привържениците на управлението спадат до 18 процента, отчитат експертите от агенцията. Понижен е рейтингът и на почти всички министри.

От всички политики на кабинета само инфраструктурната печели симпатиите на мнозинството от българите - 60 на сто. От своя страна Лиляна Павлова е единственият министър, еднозначно определян от общественото мнение като успял. От януари до септември тя трупа всяко тримесечие по десет процента ръст в одобрението си и в момента е най-харесваният политик на ГЕРБ с 31,3 процента одобрение. Николай Младенов - 6,9 процента и Томислав Дончев - 5,8 процента, са другите двама министри, които имат по-значим позитивен баланс в оценките за дейността си, макар и на по-ниски нива.

Девет от дванайсетте ключови политики на правителството се определят като неуспешни. Над 70 на сто са недоволните от икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката.

Влошават се оценките за бизнес-средата. Делът на хората, според които в страната се налагат такива правила за правене на бизнес, които дават шанс само на близки до властта кръгове и фирми, нараства до 67 процента.

Спадът на доверието към ГЕРБ води до поредната вълна на разочарование от политиката и политиците, е един от изводите на "Алфа рисърч". Намалява желанието за гласуване, нараства несигурността в избора. Свиват се твърдите ядра на всички традиционни партии. Вотът започва да се определя във все по-голяма степен от конюнктурни и извънполитически фактори, коментират резултатите от проучването от агенцията.

Основната опозиционна сила БСП също търпи загуби от нарастващото разочарование сред българските избиратели като цяло.

Подкрепата към социалистите спада от 18.4% през юни до 16.1% през септември. Твърдият потенциал на социалистите се затваря в рамките на най-последователните им около 700 000 симпатизанти – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места, хора с по-ниски доходи.

Според "Алфа Рисърч" към момента на провеждане на проучването очакваният избор на Сергей Станишев за лидер на ПЕС не е променил съществено общото доверие към него (20%), но е повлиял положително върху по-силната консолидация на твърдите леви симпатизанти.

ДПС запазва своите традиционни 5% в неизборна обстановка. В същите граници е и одобрението за Ахмед Доган.

Формацията на Меглена Кунева "Движение България на гражданите” бележи лек ръст в подкрепата: от 5.5% до 6.4% за партията и от 27% до 29% за Меглена Кунева.

Техните привърженици обаче са едни от най-несигурните във вота си. Въпреки декларираният ръст в подкрепата за партията твърдото й ядро не надхвърля 170 000 души.  Мобилизирането на потенциала от гласоподаватели отвъд този праг е едно от основните предизвикателства пред новата формация, обобщават от социологическата агенция.

Според "Алфа Рисърч" при представянето във формат "Синя коалиция“ през 2009 г. близо 286 000 избиратели се идентифицират с т.нар. традиционна десница. Впоследствие тя губи част от потенциала си в посока ГЕРБ, "Движение България на гражданите“ или неориентираните за кого ще дадат своя глас.

Към момента ядрото от сини избиратели е свито до около 200 000, за които спорят двете крила на СДС и ДСБ. След раздялата всяка от двете партии консолидира твърдите си привърженици, но самостоятелно достигат по-ниско равнище на подкрепа, отколкото в коалиция: СДС – 2%, а ДСБ – 1.3% от всички избиратели. Доверието в лидера на ДСБ Иван Костов е 6%, а новият председател на СДС Емил Кабаиванов получава одобрение от 5 на сто.

Социолозите отчитат, че националистическо-патриотичният вот постига 400 000 гласа в най-добрите си изборни години, което успоредно с наличието на компактна регионална база и медийно покритие прави тази ниша привлекателна за изключително голям брой нови формирования.

Според изследването през септември потенциалът му е свит почти наполовина (до около 220 000 гласа), главни претенденти, за които са "Атака" (1.4%), ВМРО (1%), ГОРД (0.7%), партията на Валери Симеонов НФСБ (0.5%). В условия на криза този вот може динамично да нараства, така че да привлича и част от протестния вот, обясняват от "Алфа Рисърч".

Подкрепата за АЕЦ "Белене" също намалява. За период от три години привържениците на атомната централа спадат с една четвърт – от 77% на 52%. Категорични поддръжници на новия ядрен проект остават главно симпатизантите на БСП, националистическите партии и в по-малка степен – тези на ДПС.

Най-противоречиво е отношението сред електората на управляващите. Замразяването на проекта преди няколко месеца заради невъзможност на държавата да го финансира срещна подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ и катализира позицията им против централата. Ходът с новия инвеститор обаче за пореден път разколеба част от тези хора и сега отношението им е силно поляризирано.