Проучване: 40% търсят нова политическа сила, парламентът става все по-фрагментиран

Само 7,6% от анкетираните приемат управление около ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Почти равни дялове – 16,9% и 16% – подкрепят кабинет с водеща роля на ГЕРБ, но без „ДПС – Ново начало“, или управление, изградено около други сегашни партии, без двете формации.

Най-големият дял – 40,3% – заявяват предпочитание за управление около нова политическа сила. Социолозите отбелязват, че това мнозинство е силно разнородно. Ако президентът Румен Радев излезе с личен политически проект, той би могъл да привлече около половината от тези 40%. Останалите се разпределят между различни хипотетични формации – евроскептични и националистически, десни, центристки, социалдемократически и проевропейски.

Изходът от евентуални избори ще зависи именно от това дали тази група ще отиде до урните и как ще се структурира нейният вот.

Антиевропейските нагласи: видими, но не доминиращи

Проучването не показва масов завой срещу ЕС, но регистрира устойчиво присъствие на евроскептични нагласи. Те се концентрират основно около „Възраждане“, която с 11,6% заема трето място, както и сред част от потенциалните „нови проекти“.

Президентът Румен Радев запазва сравнително висок институционален рейтинг – 35% доверие, но губи подкрепа сред проевропейските избиратели заради острите си позиции срещу въвеждането на еврото и геополитическите си изказвания.

Електорална картина при избори днес

ГЕРБ остава първа политическа сила с 21,4% от твърдо решилите да гласуват, но губи над 4 пункта заради недоволството от управлението. Доверието към Бойко Борисов е 21,6%, а недоверието достига 58,8%.

ПП–ДБ бележат ръст и достигат 17,8%, след като застанаха зад протестите. „Възраждане“ е трета с 11,6%, а „ДПС – Ново начало“ отстъпва до 9,4%, като лидерът ѝ Делян Пеевски остава с рекордно неодобрение – 80,3%.

БСП (4,9%) и ИТН (3,8%) се намират на ръба на парламентарната бариера. МЕЧ е с 4,2% и несигурни шансове за влизане в Народното събрание.

Протестите – с масова обществена подкрепа

Протестите срещу управлението получават силна национална подкрепа. 59% заявяват пълна солидарност, а едва 16% ги отхвърлят. Още 25% ги смятат за справедливи, но се опасяват от политическата алтернатива, която могат да породят.

58% от анкетираните смятат, че протестите е трябвало да доведат до оставка на правителството – ход, който според социолозите е съответствал на обществените очаквания, но е отворил период на силна политическа нестабилност.

Институциите с рекордно ниско доверие

Парламентът получава едва 5% одобрение и 69% неодобрение. Правителството си тръгва с 58% отрицателни оценки, а премиерът Росен Желязков – с 49% негативни.

Недоверието към съдебната система остава високо, като и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов е с 58% отрицателни оценки.

Изследването е проведено в периода 5 - 12 декември 2025 г. и е част от регулярния мониторинг на „Алфа Рисърч“. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.