Относително ниска избирателна активност на вота „2 в 1“, отчита „Алфа Рисърч“

Изследването е проведено в периода 25 април – 2 май 2024 г. от „Алфа Рисърч“, реализирано е собствени средства. Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Три фактора се отразяват най-много върху желанието на българите да гласуват на изборите:

„Изключително сгъстеният цикъл на провеждане на избори, които не водят до качествено нова промяна в ситуацията, а до едно затормозено формиране на управления, управления, които са кратък хоризонт, кратка визия и които предсрочно експлоатират и водят до бърз край. Този крах и неуспех на политиците да произведат ефективно управление дистанцира хората от това да отидат до урните, какво ще промени моят глас – това е една от негативните обществени нагласи. Второто нещо, което дистанцира хората беше поредицата от публични скандали, в които попаднахме преди, по време или след ротацията. И на трето място – таймингът. Все пак сме в началото на летния сезон, юни месец“, посочи социологът Боряна Димитрова. 

Електорални нагласи за Народно събрание сред твърдо заявилите, че ще гласуват:

ГЕРБ-СДС – 25,4%
ПП-ДБ – 17,5%
ДПС – 14,9%
„Възраждане“ – 14,6%
БСП – 8,5%
ИТН – 5,2%

„Солидарна България“ – 2,6%
„Синя България“ – 2,5%
„Левицата“ – 1,9%
„Български възход“ – 1,3%
Други – 5,6%

„Много са мобилизирани и мотивирани симпатизантите на ГЕРБ-СДС. Те са втори по сила мобилизация след ДПС.Голямото предизвикателство за ГЕРБ-ДПС ще бъде вотът в София. ГЕРБ ще търси едно много по-силно представителство там“, каза социологът от „Алфа Рисърч“.

Според резултатите в проучването най-сериозна щета на националните избори ще претърпи ПП-ДБ.

„Губят около 200 000 гласа спрямо последните парламентарни избори. Имаха малко над 600 000 гласа, а сега са около 400 000 гласа. Разпиляват се към „Възраждане“ и към ИТН. Малка част се връщат и към ГЕРБ-СДС. ПП-ДБ се явява донор на избиратели към други партии, но почти не привлича избиратели от други партии. Това е и тяхното най-сериозно предизвикателство – да спрат процеса на изтичане и да си върнат поне малка част от изгубените избиратели“, допълни Боряна Димитрова.

Борбата за третото място ще бъде между ДПС и „Възраждане“.

„ДПС е изключително силно мобилизирано. При „Възраждане“ мобилизацията е една идея по-слаб.

Основният проблем на ДПС е да накара част от избирателите да отидат до урните. „Възраждане“ привлича избиратели от другите сили. „Възраждане“, ИТН, „Солидарна България“ и „Левицата“ са партиите, които най-много обменят избиратели. Това е бурно лявопопулистко море и не е ясно къде ще акостират избирателите. Големият въпрос е дали гласовете в ляво, представено от няколко партии, ще намерят присъствие в парламента или ще останат години наред непредставени. Ситуацията в ляво в момента прилича на ситуацията в дясно преди 10-15 години“, посочи социологът.

Електорални нагласи за Европейски парламент сеед твърдо заявилите, че ще гласуват:

ГЕРБ-СДС – 25,1%
ПП-ДБ – 18,5%
„Възраждане“ – 14,8%
ДПС – 14,4%
БСП – 8,0%
ИТН – 4,8%

Според проучването ГЕРБ-СДС запазва позициите си, а при ПП-ДБ има лека мобилизация на избиратели. 

„Възраждане“ поради мобилизацията на хора, които не с в България, са на половин ръка разстояние и изпреварват ДПС. При БСП и ИТН избирателите не се припознават толкова силно с европейската линия на поведение на двете партии. Съществува риск ИТН да не успее да прескочи границата за Европейския парламент. Много е възможно „Възраждане“ да увеличи броя си евродепутати с още един, а големият губещ ще бъде БСП. Преразпределението на депутати към ПП-ДБ ще бъде за сметка на БСП, която може да загуби поне три депутати“, посочи Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“.

Кои са най-големите проблеми пред страната?

Според изследването на „Алфа Рисърч“ топ три на най-големите проблеми на България са корупцията на всички нива, ниските доходи и здравеопазването.

„Корупцията не се свежда само до малки джобове, свързани с власт или с елитите, а с една вертикална дисфункционалност на институциите, политическата и съдебната система“, посочи Боряна Димитрова.

Изследването е проведено в периода 25 април – 2 май 2024 г. от „Алфа Рисърч“, реализирано е собствени средства. Проучването обхваща 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.