По думите ѝ законът ясно посочва кои икономически фактори могат да оправдаят поскъпване – например увеличението на минималната работна заплата, по-високите цени на ток, вода, горива и борсови стойности. Всяко увеличение извън тези рамки се смята за некоректно спрямо потребителите.

Решения за повишаване на личната заплата на собствениците на бизнеси не могат да служат като оправдание за скок на цените. Институциите не могат да задължат търговците да намалят цените, но могат да ги глобяват за некоректно поведение, подчерта още Митева.

Първоначалните глоби са минимални (около 2600 евро), за да не се репресира бизнесът, но при повторни нарушения в казусите се включва и КЗП, чийто санкции могат да достигнат до 102 000 евро. Проверки се правят както на частни фирми, така и на общински и държавни структури, като вече има издадени актове срещу общински дружества за завишени цени на гробни места и наеми на зали.

Най-много нарушения са установени в хранителния сектор – около 87% от актовете са за повишение на цените на хранителни стоки. Санкции има и за ресторанти, барове, фитнеси, салони за красота, паркинги, автомивки и аптеки. В много случаи проверките започват след сигнали на граждани и включват стратегията „таен клиент“, който прави покупка и касовият бон служи като доказателство. Търговците имат пет дни да обяснят причините за увеличението.

Митева посочи, че важна роля има и изборът на потребителите – ако дадена услуга е поскъпнала без обективно основание, хората могат да потърсят алтернатива. Според нея комбинацията от контрол, санкции и информиран избор е най-ефективната стратегия за ограничаване на спекулата в преходния период към еврото.

Досега приходната агенция е извършила над 3100 проверки и е издала 177 акта.