Ресторантьорът Марио Монтесоро: В България администрацията не служи на гражданите

Преди 8 години Марио напуска родния Генуа, където има кафене и дори е президент на местната асоциация на ресторантьорите, местейки се в България. Причината е ясна – любов. Сега е собственик, управител и готвач в малко италианско бистро в центъра на София, пише още БГНЕС.

"Аз искам да живея тук. Причината е любов. Имам син и не искам да бъда татко по скайп. Там, където осъзнато искаш да бъдеш, това става твоята страна. Когато не мислиш вече за друго място. Когато не мислиш повече за други жени, това е твоята жена", шегува се той за житейския си избор.

За всичките години прекарани тук, Марио започва да научава български, да изгражда приятелства, както и да разбира добре особеностите на нашата страна.

„Дълго време съм работил в Италия, имал съм бизнес, но сега виждам, че в България се отварят добри възможности. Те се благоприятни за правене на бизнес тук, но трябва да се прави маркетинг извън България. Все още я виждам някак мъглива и неясна. Важното е да разбереш различното, да ти харесва различното и да ти харесва да живееш в него“, посочва още той.

Културните особености също не му убягват. „София не е България, защото е по-различна. Както Париж не е Франция и Лондон не е Англия“, смята Марио, а за собствената си страната казва същото: „Не съществува една Италия, съществуват Италии“. За пример дава и Генуа, където е роден и израснал, град който много се отличава от Флоренция, Венеция или Милано например.

„България има възможности. Италия е много красива, така е. Тя обаче е като една жена, която в началото я виждаш красива, след това обаче става непоносима. От гледна точка на предприемачеството е много сложно да живееш в Италия. Там бюрокрацията стана много тежка. Хубавото обаче е, че ние я възприемаме като услуга на гражданите. Това е обратното тук, имам наблюдението, че гражданите служат на администрацията, а не администрацията на тях. Това е малката разлика. Един предприемач е стойност, която трябва да бъде култивирана. Независимо дали е чужденец или българин, той трябва да дава и създава работа“, разказа той за условията за бизнес у нас.

Според него страната ни има огромни възможности, от които не се възползва, правейки собствена метафора за три цвята – син, зелен и жълт. Синьото е водата, която е навсякъде – в реките, в езерата, в минералните извори и Черно море. Зеленият цвят е природа, която ни заобикаля и която понякога не оценява достатъчно.

„Имате и много злато”, казва той за жълтия цвят и добавя: „Всичко това трябва да влезе в икономиката, но като че ли го оставяте малко настрани“.

„В България културата е да се живее сега и много малко за в бъдеще. Това е и разликата между мениджър и предприемач. Мениджърът мисли за сега, а предприемачът има визия за бъдещето. Това са двете категории, които трябва да се култивират. Не става въпрос единствено за бизнеса и търговията, а и за начина, по който се живее. Трябва да се гледа за днес, но и поне малко напред”, допълни още той.

Както на всички в тази сфера, кризата от COVID-19 се е отразила негативно и на него, но той се справя и остава оптимист. Дори се стреми да развива своя социална дейност.

„Работил съм известно време в отдела на общината, който се занимава с миграцията. Имам представа за света на мигрантите. Познавам стойността да добрата интеграция по отношение на мястото, където живееш. Ако ти дадеш малко на живота, животът ще ти го върне. Бистрото и всичко друго, с което се занимавам, има и социална ориентация. Една малка част от това, което печелим, се дава за социални дейности. Подкрепяме възрастни хора, когато имаме възможност, поемайки разходите им за електричество и вода. В България социалната дейност не е много развита. Вижда се и на улицата. Трябва да се намери верният път. Вярно е, че в момента много помага Европейският съюз, честният бизнес – също. Трябва да има баланс между помощта на бизнеса и държавата, те да се научат да работят заедно за общия интерес, да бъдат партньори“, категоричен е Марио.

Специално отношение той показва и към историята, която, според него, трябва да помним и изучаваме. Пази първият от учебник по италиански език, отпечатан у нас и предназначен за български ученици. В бистрото му има и стари вестници „Работническо дело“ и „Земеделско знаме“, които клиентите могат да четат. За патриотизма също има собствено мнения. За него не достатъчно да имаш националния флаг на страната, към която си привързан, а да искаш да умреш в нея.