Clutch са повече от рок група. За техните фенове те са абсолютът в рокенрола – те ги обичат фанатично, а най-отдадените ги следват на възможно най-много дати от дългите им турнета. И има защо – групата никога не повтаря едни и същи песни на два отделни концерта. София не беше изключение.

 

На 20 май Clutch най-накрая стигнаха и до България – 35 години след първите стъпки на групата. И около 1000 души станаха свидетели на тежкия, нажежен звук и грабващи сърцата песни, с които четиримата от Мериленд карат кръвта да кипва, очите да искрят.

 

 

Първи в зала 3 на НДК бяха Jasmine Whale – актуалната група на някогашния певец на Пиромания Димитър Василев – Нуфри. Бандата е изключително подходящ избор за съпорт на американците – енергичният им и наелектризиращ рок удари първи токови удари във все още събиращата се към 19:30 ч. публика.

 

Clutch излязоха пред феновете си с вихрения удар на “Earth Rocker” – едно от най-истерично грабващите им парчета, което директно блъсна публиката в енергията на пожара, който представлява явлението „концерт на Clutch“.  Скок с 30 години назад и химновата проповед “Rock’n’Roll Outlaw”. Ранните години на Clutch са белязани от по-шумен подход и почти хардкор звучене и явно тази вечер бяха решили да бият звукови крошета. Дебютният албум от 1993 г. беше отчетен с цели три парчета, което означава повече динамика, повече метъл дори.

 

 

Учудващо, за феновете, които следим бандата от двуцифрен брой години и сме ги гледали в чужбина сред компот от кипящи в пот човешки тела, българската публика изглеждаше по-скоро вяла и незаинтересована. Нито френетичното поведение на певеца Нийл Фалън, който се държи като проповедник от малките улички на средните Щати, ръкомаха и вие рокенрол притчи, нито безпардонният груув на един от най-знаковите барабанисти на съвременната рок сцена Жан-Пол Гастър, нито супер топлите китарни мелодии и рифове на Тим Сълт, не успяха да извадят повече движение от статичните редици срещу сцената. Дали дъждът удави ентусиазма, или пък старите фенове на групата сме остарели скучно; дали младите не приемат така сърцато музиката на тези вече динозаври, или неособено добрият звук в залата беше виновен или пък съвкупност от всичко това беше причина за явната статичност на присъстващите? Разбира се, имаше изключения от танцуващи и куфеещи фенове, прегърнали музиката на Clutch като нещо свое и неустоимо.

 

А Clutch не спряха да заливат с епични откъси от дългата си история. Величествената “The Regulator”, тежката рок литургия, посветена на Ейбрахам Линкълн, космическата мараня на “Spacegrass” и неудържимо палещият ритъм на блус урагана “Electric Worry” бяха сред мощните експлозии в сетлиста на бандата. Clutch забиха и едно ново парче – “Colorado Fuel & Iron”. Това е нещо, което те обичат да правят. „Винаги преди да запишем нов албум, свирим нови песни на концерти, за да ги тестваме с феновете“, казва Нийл Фалън.

 

 

Бисът беше неочакван – както винаги, изборът на песни е изненада. “Please allow me to adjust my pants, so I can dance the good times dance”, отвори Нийл “The Mob Goes Wild” и накара дори по-заспалите фенове да се впуснат в танци. А финалът с първия изобщо видеоклип на групата “A Shogun Named Marcus” от дебюта “Transnational Speedway League…” сякаш беше и последен шамар – едновременно награда за запалените фенове и шумно наказание за заспалите.

 

Факт е, че Clutch дойдоха в България и както каза Нийл, „Надяваме се да не ни чакате още 35 години до следващия ни концерт тук, защото сигурно няма да сме живи дотогава.“