Това стана ясно по време на дискусия в Казанлък, в която участваха представители на държавната и местната власт, културни институции, розопроизводители и преработватели.

Инициативата е съвместна между Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, Министерството на земеделието и храните и Община Казанлък.

Изпълнителният директор на асоциацията Гергана Андреева подчерта, че целта е опазване и популяризиране на Розовата долина като нематериално културно и стопанско наследство със световно значение. Фокусът е върху съхраняването на традициите в отглеждането и преработката на маслодайната роза и върху възможностите за международно сътрудничество чрез механизмите на ЮНЕСКО и ФАО.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова заяви, че местната общност и розопроизводителите са истинските пазители на традицията. По думите ѝ България е разпознаваема в света с маслодайната роза и Фестивала на розата, но са необходими по-целенасочени институционални усилия, за да се утвърди розопроизводството като устойчив поминък и културна ценност.

Съветникът на министъра на туризма Амелия Гешева отбеляза, че подобна кандидатура е форма на международно признание и силна марка за държавата. Тя припомни, че 2026 г. е обявена за година на културното наследство и подчерта, че Министерството на туризма ще окаже пълно съдействие в процеса по кандидатстване.

От Министерството на земеделието и храните беше отчетено, че секторът се сблъсква с неблагоприятни тенденции през последните години, включително спад в производството на розов цвят и розово масло. Въпреки това България остава сред световните лидери по качество на розовото масло, с конкуренти като Турция, Китай, Иран и Мароко.

Експерти подчертаха, че към момента България няма нито една регистрирана система в програмата GIAHS на ФАО, което прави кандидатурата на Розовата долина особено значима. Според тях тя отговаря напълно на критериите за съчетание между традиционно земеделие, местна общност и природна среда.

Подкрепа за инициативата изразиха представители на местната власт, културни институции, читалища и бранша, като бе подчертана необходимостта от координирани усилия за постигане на международно признание.