Румъния има готовност да увеличи разходите си за отбрана и да достигне новите цели на НАТО

Това заяви новоизбраният румънски държавен глава Никушор Дан в интервю за "Файненшъл таймс" (Financial times).

"Оставаме част от европейските усилия за подкрепа към Украйна (…) Това означава, че ще продължим да ѝ оказваме помощ и ще участваме в осигуряването на безопасността ѝ", изтъкна Дан.

По думите му Румъния е готова да увеличи разходите си за отбрана и да постигне новата цел на НАТО от 3,5 процента от БВП, с допълнителни 1,5 на сто за инфраструктура и киберсигурност, предложена от генералния секретар на алианса Марк Рюте и одобрена от германския канцлер Фридрих Мерц, пояснява "Файненшъл таймс".

„Да, това е нещо, което подкрепям“, отбеляза Дан, добавяйки, че графикът за увеличаване на разходите за отбрана ще бъде договорен със САЩ и другите съюзници.

Румъния е в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. и се ангажира да го намали постепенно под прага от 3 процента от БВП до 2031 г. През 2024 г. в Румъния бе отчетен 9,3 процента бюджетен дефицит, който е и най-високият в Европейския съюз.

Дан каза още, че е „реалистично“ Румъния да се стреми към бюджетен дефицит от 7,5 процента от БВП тази година. „Ще трябва да намалим разходите с 6 милиарда евро тази година. Мисля, че можем да го направим... Искам да участвам в дискусиите“, каза той и допълни, че ново правителство вероятно ще се сформира в рамките на месец.

„Искам да балансирам държавния бюджет и да дам свободно пространство на частната инициатива, но първо трябва да имаме и четирите (основни) партии в правителството“, подчерта той.

Новоизбраният президент на Румъния обясни, че се стреми да назначи премиер със солидно мнозинство зад себе си, защото страната му не може да си позволи никакви политически „игри“ на този етап. Временният президент Илие Боложан, сенатор от центристко-дясното крило, се смята за фаворит на Дан, но другите партии ще трябва да се съгласят, отбелязва изданието.

„Трябва да признаем, че румънската държава обеща много неща, които не изпълни“, посочи той. Според него корупцията, лошото управление и нарастващата разлика в богатството са допринесли за този гняв срещу политическия елит.