Румънците ни обругават: Спъвате ни за Шенген

Въпреки че е една от най-натоварените точки по границата на България, тук има както проблеми от техническо естество, но най-вече по отношение на персонала, се посочва в публикацията.

Заключенията от последната оценка, извършена в началото на декември, следва да бъдат огласени публично около 20 януари, когато може да бъде обявен и моментът, в който Румъния и България ще бъдат приети в Шенген. Неизпълнението на техническите условия от България води след себе си и закъснение във връзка с присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство.

Според Зиаре.ком няма как България и Румъния да бъдат разделени. Това би било твърде скъпо, тъй като би означавало да се направят допълнителни инвестиции по дунавската граница между двете страни, за да отговаря тя на шенгенските критерии.

Миналата седмица съветникът на българското правителство по влизането в Шенген Ханс Герхард Дьоринг призна пред радио “Дойче веле”, че неотдавнашен европейски доклад за състоянието на охраната на турската граница поставя под съмнение пригодността на България за пълноценно участие в зоната за ред, сигурност и правосъдие. По думите му 560 души, на които е забранено да пресичат границите на ЕС, са влезли в страната от ноември насам.

Дьоринг казва, че два доклада – от март 2010 г. за пригодността на България да охранява външните сухоземни граници на ЕС и от инспекция неотдавна на ГКПП Капитан Андреево, констатират, че България не е готова за членство в Шенген. „Аз лично не ги приемам. Има позиции, в които се съдържат и политически интереси, за които не мога да дам обяснение. Работя с българското вътрешно министерство от близо 4 години и съм на друго мнение“, коментира той.

Дьонинг изброява и данни за пробния период на включване на България в Шенгенската информационна система. „Установихме, че в страната пребивават 39 издирвани в останалите държави членки персони. От началото на ноември до понеделник 560 души, на които им е забранено да влизат в ЕС, са успели да прекосят българските граници.

Те не са върнати обратно, защото страната все още не е пълноправна членка на шенгенската зона, но, ако се опитат да отидат в Гърция или Централна Европа, ще бъдат спрени. Докладвахме също, че в България се намират и 79 лица, за които има предписания да бъдат дискретно следени и за тях да се събира всевъзможна информация.“

България и Румъния се надяват да се присъединят към Шенген през март 2011 г., като те настояват оценката за готовността им да бъде направена въз основа на изпълнението на техническите критерии. Франция обаче първа заяви, че взимането на политическото решение трябва да бъде отложено, като първо се изчака годишният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и контрол. Тази позиция бе приета и от Холандия, а резерви имаха Германия, Дания и Финландия. Австрия пък поиска нов мониторинг върху двете страни след влизането им в Шенген.

Миналата седмица външните министри на Франция и Германия окончателно попариха надеждите ни, като изпратиха официално писмо до ЕК, белгийското председателство на ЕС, което приключва в края на годината, и на унгарското, което започва от началото на следващата година, в което заявяват, че присъединяване на двете страни през 2011 година би било „преждевременно“.

Двамата министри посочват „недостатъци“ в областта на сигурността и правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. „Не е възможно да не вземем предвид тези недостатъци, констатирани от Европейската комисия в механизма за сътрудничество и проверка“, пишат те. Според тях тези недостатъци могат да имат тежки последствия за вътрешната сигурност на ЕС заради влиянието, което могат да имат върху границата и върху достъпа до базите данни на Шенген.Реакциите на Букурещ и София на новината бяха различни. Румънският президент Траян Бъсеску обвини Франция и Германия в “дискриминация”. Той се възпротиви срещу обвързването на членството в Шенген с механизма за наблюдение в областите правосъдие и вътрешен ред. „В началото нямаше подобно условие, затова смятам, че става дума за дискриминация ”, обясни президентът, като подчерта, че страната му е изпълнила техническите критерии за влизане в свободната зона.

От своя страна, българският премиер Бойко Борисов заяви, че “писмата на Франция и Германия са напълно основателни”, защото „едва ли има българин, който се съмнява, че има корупция в съдебната система в България”. Опозицията трябва да подкрепи реформите в съдебната система, които са съгласувани в Брюксел, смята премиерът. Според него приемането ни в Шенген ще зависи от мониторинговия доклад на ЕК през февруари.

В пространно интервю за в. “Фигаро” френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез изложи мотивите на Париж и Берлин за блокирането на присъединяването ни към Шенген. България и Румъния ще влязат в Шенген, когато „ние имаме всички гаранции, парафирани и подпечатани, че са се справили с организираната престъпност и с корупцията и че техните граници ще бъдат добре пазени“, посочи той. „Ако те бъдат готови до една година, нас това ни устройва. Ако бъдат готови едва след три години, тогава те ще влязат в „Шенген“ след три години“, каза Вокиез.

Министърът отрече твърденията, че решението на Париж е един вид наказателна мярка спрямо Букурещ в резултат на спора между двете страни по ромския въпрос от това лято. Той отбеляза, че реакциите на София и Букурещ срещу решението на Берлин и Париж не му се струват неуместни и казва, че ги разбира напълно. „Това е много деликатен проблем за тези страни. Те разбраха, че вратата не е затворена пред тях, но че тя ще се отвори, едва когато ние ще бъдем сигурни, че няма да ни връхлети вихрушка“, подчерта Вокиез.