Румен Гечев: Решението на казуса „КТБ” трябва да отговаря на националните интереси

„Ние се ръководим от един основен принцип, че решението, което ще бъде намерено трябва да отговаря на националните интереси, в смисъл, да води до най-малки загуби за българската икономика и създаването на най-благоприятни условия за българския бизнес, от частни и държавни и фирми. Освен това изключително важно за нас е решаването на проблема да бъде намерено с минимум разходи на бюджетни средства”, допълни той.

Той припомни, че един от основните проблеми при търсене на решение на казуса, е какво се случва с негарантираните влогове, които касаят, както държавни и частни фирми, така и физически лица. „Искам да напомня, че съгласно действащото законодателство и Конституцията, ние не можем, не искаме и няма да правим разлика между юридически и физически лица, както е по закон, следователно решението трябва да бъде такова, че да балансира интересите и на българските данъкоплатци, на държавата и нашия бизнес”, каза той. Гечев обясни, че активите и пасивите на КТБ са близо 6 млрд. лв. или по-точно 5,7, гарантираните влогове на физически и юридически лица са 3,7 млрд. лв. и те не подлежат на обсъждане, тъй като съгласно закона те ще бъдат обезпечени.

„Източникът на тези 3,7 млрд. лв. по действащото законодателство са около 2 млрд. лв., осигурени от Гаранционния фонд и 1,7 млрд. лв., осигурени от Министерството на финансите, чрез емитиране на държавен дълг”, уточни народният представител.

Според него вторият момент е какво се случва с негарантираните вземания. „Не само моралният проблем е кой и защо е вложил парите си под депозити, не само въпросът защо е вложил при по-висока лихва, 2-3% разлика спрямо пазарната, но нашият основен проблем са българските фирми. Става въпрос за около 80 000 души, които работят в държавни и частни фирми, засегнати от проблема на КТБ”, заяви Гечев. Той подчерта, че тези фирми годишно дават над 1,5 млрд. лв. приходи за държавния бюджет на страната, под формата на различни данъци и такси. „Нерешаването на проблема би означавало държавата да губи стотици милиони левове приходи годишно.

Предлагаме доказано 2 млрд. активи първа и втора група, с висока ликвидност, доказани от одиторите, упълномощени от БНБ да отидат в „Креди Агрикол”, която ще бъде одържавена на 100%. По този начин освен тези 3,7 млрд. лв., които по действащия закон се осигуряват от държавните институции, тези 2 млрд. активи могат да бъдат използвани за разплащане с негарантираните депозити на фирми и граждани”, обясни финансистът. Според него това означава, че използването на добрите активи от КТБ, българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос.

„Решението на проблема КТБ в тази схема е в самото КТБ, т.е. продажбата на неговите активи. Освен това ние ще настояваме пред нашите партньори редукцията на плащането да бъде до размера на главницата на депозитите, тъй като считаме, че даже и със собствени средства вложителите, които са поели своя пазарен риск трябва да платят и пазарната цена, т.е. да не се начислява никаква лихва”, обясни Гечев. По думите му по този начин се спасяват няколкостотин български фирми от евентуална възможност за фалит, безработица и допълнителни тежести върху бюджета. „От друга страна, продължавайки да работят тези фирми, ще продължат да плащат данъци и такси на българския бюджет, който се преразпределя в полза на цялото общество”, каза още той.