Румяна Ченалова с два варианта за протестите

Вариант 1

Продължаваме все така - мирно.
Събираме се по площадите, радваме си се, крещим "Оставка" и...най- късно преди полунощ се прибираме, доволни и горди със себе си.
Борисов и той така- прави се, че не вижда и не чува, обикаля села и паланки с режисирани посрещания, егото му рисува невиждани постижения...Шайката използва всички законни и незаконни методи за да остане на власт до изборите и да ги проведе успешно за себе си.
Стратегическите държави, за които сме само територия създават проекти / винаги многовариантни/ , чрез които да наложат определена/и/ политическа/и/ сила/и/, които да прокарват интересите им, независимо дали са в полза на България.
Европа на Меркел воюва срещу прогресивните европейски сили и упорито брани своя Бойко.Омерта.
И за всичко , естествено се плаща...както досега.
Нещо като пробуждане в реанимация след продължителна кома.Изтръгнали сме тръбичките, които доскоро са поддържали нещастното ни живуркане.Дишаме, движим се, виждаме...и това ни прави щастливи.А на вратата на нашата реанимация стои хитро присвил очи нашият убиец и повтаря как ни е спасил.Не му вярваме, ругаем го, крещим....в стаята.Достатъчно ни е, че сме се събудили и дори сме се осмелили да му кажем " Вън, българоубиецо!"
А от живота навън, от слънцето, вятъра, различния въздух ни делят една врата и един убиец...Достатъчно е още малко смелост, ръцете и телата ни, още малко сила и ще излезем навън.Ние сме толкова много....силата ни е голяма, но сме я заключили в капана на страха.

Вариант 2

Писва ни от говорене, освиркване, дюдюкане и викане.Проумяваме унижението на което сами се подлагаме.Разбираме колко немощни ни прави страха от крачката напред - ПЪРВАТА крачка , която превръща мирното отричане в заявяване на нашето право да упражняваме властта.
Крачката, която направиха единици смели жени и мъже, и за която платиха с обгорени и осакатени тела.А другите - другите, здрави и силни и непростимо малодушни размахваха телефони и снимаха , надявайки се някой друг да направи чудото за което копнеем.Срам!!!
Дели ни крачка от онази врата и слънцето.
А можем....можем да изкъртим тази врата, да прегазим убиеца на живота ни и да напуснем завинаги болничната стая, в която отмина младостта и зрелостта ни.
Можем - да дишаме отново, да променяме реалността, да заспиваме щастливи.
Да- сигурно ще е трудно.
Ще боли.
Ще има жертви.
Това е война.
Не е достатъчно , че се събудихме.Зловонията ще ни приспят отново, ако не събудим боеца в себе си.
Една крачка...една буква и еволюцията ще направи скок към чудото...

Румяна Ченалова