Рупрехт Поленц: Не виждам причина да се превъзнасяме по Кадафи и да хвалим заслугите му

  Въпрос: Само ден след ефектната изява на семейство Саркози в случая около освобождаването на българските медици от Либия, френският президент замина за Триполи , където обеща на либийците доставката на ядрен реактор за обезсоляването на морска вода. Сделка, която предизвика сериозни критики в Германия. Смятате ли, г-н Поленц, за възможно сключването на сделката за ядрения реактор също да е била сред условията на Кадафи за освобождаването на българските медицински сестри? Поленц: Бих могъл да си представя, че за голяма част от компонентите, по които сега беше подписано споразумение, е било преговаряно още преди освобождаването на медицинските сестри. Въпрос: Нима наистина е проблем това, че Либия вече получава достъп до мирното използване на атомната енергия? Все пак Кадафи се отказа от употребата на оръжия за масово поразяване и обеща, че в никакъв случай повече няма да ги произвежда? Поленц: Във всеки случай това поражда много въпроси. Ако си спомним не особено лесната атомна сделка на руснаците с Иран, там ще видим, че Русия е предприела всички предпазни мерки, така че отработените горивни елементи на всяка цена да се връщат обратно в Русия. По този начин се изключва възможността Иран да си заделя част от урановия материал, който му е предоставен. Аз на драго сърце бих узнал малко повече детайли около френско-либийската атомна сделка, за да мога да преценя дали всички нужни предпазни мерки за сигурност действително са били спазени. И още нещо. Аз съм много радостен, че на Либия се оказва помощ по завръщането на страната в международната общност. Склонен съм да приема и това, че в дългосрочен план е възможно да се развие и сътрудничество в енергийния сектор, включително и в ядрената енергия. Но все пак бих предпочел, ако Саркози беше се консултирал с европейските си партньори преди да действа. Въпрос: Либийският държавен глава Кадафи претърпя все пак забележителна промяна – от терорист към добряк и благодетел. Историята с българските медицински сестри обаче, не се вписва някак си в тази картина. Как оценявате станалото, какво искаше да постигне Кадафи? Поленц: Мисля, че случаят с българските медицински сестри е нещо като лакмусов тест, който доста ясно показва какво е действителното вътрешно състояние на Либия. Кадафи искаше реванш за Локърби, ако мога да се изразя така. Навремето Либия трябваше да плати високи обезщетения на жертвите на сваления самолет, защото се предполагаше, че либийски терористи са предизвикали катастрофата. Кадафи сега показа, че не може да надскочи сянката си, защото на практика той държа българските медицински сестри без вина в продължение на 8 години в либийски затвори, заплашени от смъртно наказание. Кадафи –малко или много - изнуди ЕС и останалите партньори, преди да освободи медиците. Резултатът , разбира се, ме радва и всички ние сме доволни, че българските медицински сестри са на свобода, но аз не виждам никаква причина да се превъзнасяме по адрес на Кадафи и да хвалим заслугите му.