Русия в нов етап на икономическа несигурност: фалити до 2026 г.

Военните разходи успяха временно да поддържат икономиката от началото на инвазията през февруари 2022 г. Но инфлацията и западните санкции започват да разклащат устойчивостта ѝ. САЩ вече заплашват с още по-строги мерки, ако Владимир Путин не се съгласи на прекратяване на огъня до средата на август.

През 2023 г. Русия изненада света с ръст от 4,3% – много повече от Обединеното кралство (1,1%) и САЩ (2,8%), сочат данни на BBC. Но тази „икономическа устойчивост“ се дължи основно на рекордно високи разходи за войната.

През 2024 г. инфлацията достигна 9,5%, но прогнозите са тя да спадне до 7–8% догодина. Централната банка реагира с понижаване на лихвите – от стряскащите 20% надолу с два процентни пункта през юли, след 1-процентно намаление през юни.

Въпреки това икономиката навлиза в турбуленции. Търсенето на стомана може да се свие с 10% до края на годината, а банките вече се готвят за вълна от лоши кредити. Bloomberg твърди, че реалната картина в банковия сектор е далеч по-мрачна от официалните доклади.

Особено ударен е въгледобивният сектор – цените падат, а индустрията е на ръба на срив, съобщава The Moscow Times.

Според икономистката София Донец, единствените сектори, които процъфтяват, са свързаните пряко с военната машина.

Геополитическият анализатор Алекс Кокчаров от Bloomberg Economics казва, че „всички решения на Кремъл са подчинени на войната“. Путин не се стреми да спаси икономиката, а да се увековечи в историята до Екатерина Велика, отбелязват от медията.

Московският икономист Евгений Надоршин прогнозира „неприятна ситуация“ към края на 2026 г., с неизбежни фалити и просрочия. Все пак очаква спадът да е „лек“ и определя сценариите за пълен срив като „пълна лъжа“.

И докато нови санкции от страна на Доналд Тръмп може и да засилят натиска върху Путин, въпросът е дали, както цветисто се изрази сенатор Линдзи Греъм, те ще „сритат задника на Путин“.

Допълнителните рестрикции обаче няма да ударят само Русия. Греъм заплаши с икономически мерки и Китай, Бразилия и Индия, ако продължат да изкупуват евтиния руски петрол, пренасочен след спирането на доставките за Европа.

Дотук Путин остава непоклатим. Засега изглежда по-склонен да понесе рецесия, отколкото да седне на масата за преговори.