Русия пробва НАТО с дронове и учения, които напомнят за началото на войната срещу Украйна

Маневрите „Запад 2025“ и притесненията на съседите

Когато Владимир Путин започна пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г., тя дойде само дни след съвместни учения с Беларус. Сега новите мащабни маневри „Запад 2025“ тревожат съседите на Беларус – Полша, Латвия и Литва.

Ученията включват ядрено-способни бомбардировачи и военни кораби, хиляди войници и стотици бойни машини. Те симулират съвместен отговор на нападение, включително сценарии с използване на ядрени оръжия и новата руска ракета със среден обсег „Орешник“, пише Асошиейтед прес.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта заплахата от руските хиперзвукови ракети и каза, че Испания или Великобритания не са по-защитени от Естония или Литва. „Нека се съгласим, че в този съюз от 32 държави всички живеем на източния фланг“, заяви той в Брюксел.

Годишнина от ядрената доктрина на Путин

Преди година Путин представи промени в руската ядрена доктрина. Според нея всяка конвенционална атака срещу Русия, подкрепена от ядрена държава, ще се счита за съвместна атака. Това трябва да възпира Запада да позволява на Украйна да удря цели в Русия с далекобойни оръжия. Новата формулировка сваля прага за евентуална употреба на ядрено оръжие.

Доктрината поставя и Беларус под руския ядрен чадър. Москва твърди, че вече е разположила тактически ядрени оръжия там и планира да разположи и ракети „Орешник“ до края на годината.

Провокацията с дронове в Полша

Учението „Запад 2025“ започна на 12 септември. Два дни преди това около 20 руски дрона навлязоха в полското въздушно пространство. Москва отрече да е насочвала дроновете към Полша. Беларус заяви, че те били отклонени от украински смущения.

Полският премиер Доналд Туск нарече случая „провокация“, която ни доближава до открит конфликт повече от всякога след Втората световна война.

Марк Рюте определи действията на Москва като „безразсъдни“ и обяви нова инициатива „Източен страж“ за укрепване на въздушната отбрана. Той каза, че дронове са нарушили и въздушното пространство на Румъния, Естония, Латвия и Литва.

Заплахата „Орешник“

Русия използва ракетата „Орешник“ за първи път срещу Украйна през ноември 2024 г. Тогава Путин предупреди, че може да я насочи срещу съюзници на Киев, ако позволят на Украйна да удря в Русия с техни далекобойни оръжия.

Путин твърди, че ракетата лети със скорост до Мах 10, носи няколко бойни глави и е неуловима. Според него конвенционален удар с няколко такива ракети може да бъде толкова разрушителен, колкото и ядрен.

Руските медии съобщиха, че „Орешник“ може да стигне база в Полша за 11 минути и щаб-квартирата на НАТО в Брюксел за 17 минути. Никой не би могъл да знае дали ракетата е с конвенционална или ядрена бойна глава, преди да удари.

Путин заяви миналия месец, че производството на „Орешник“ вече е започнало и потвърди плановете за разполагането му в Беларус. Министърът на отбраната на Беларус Виктор Хренин каза, че ученията ще включват сценарии с използване на ядрени оръжия и „Орешник“. Не е ясно дали ракети са били реално разположени.

Руското министерство на отбраната публикува кадри с ядрено-способни бомбардировачи в тренировъчни мисии. Ученията обхванаха и Арктика, където военноморски части изпробваха ракети „Циркон“.

Беларус като „балкон над Запада“

Президентът на Беларус Александър Лукашенко каза през декември, че страната му има няколко десетки руски тактически ядрени оръжия. За разлика от междуконтиненталните ракети, те са с по-малка мощност и обсег, за използване срещу войски на бойното поле.

Новата руска доктрина предвижда използване на ядрени оръжия при нападение срещу Русия или Беларус с конвенционални сили, което заплашва тяхната териториална цялост.

Остава неясно кой контролира оръжията. Лукашенко твърди, че Беларус ще решава, но руската армия подчерта, че контролът е неин. Путин каза през декември, че макар Москва да държи контрола върху „Орешник“, Минск ще може да избира целите.

Разполагането на тактически ядрени оръжия в Беларус улеснява Русия да удря цели в Украйна и разширява обсега срещу НАТО.

„Самото разполагане е сигнал, дори без планове за използване“, каза Андрей Баклицкий от Института на ООН за изследване на разоръжаването.

Беларуският анализатор Александър Алесин определи страната като „балкон над Запада“. По думите му това застрашава Балтика, Полша и Украйна.

Планираното разполагане на „Орешник“ връща Европа в условия, напомнящи Студената война, когато Беларус беше база за съветски ядрени ракети.

Възраждане на „ядрената крепост“ от съветската епоха

По време на Студената война Беларус приютяваше повече от половината съветски ракети със среден обсег. Тези оръжия бяха забранени с договора за ракети със среден обсег от 1987 г., прекратен през 2019 г.

„Беларус служеше като ядрена крепост в съветско време“, каза Алесин.

Той обясни, че СССР е изградил около 100 бункера за съхранение на ядрени оръжия в Беларус, а някои са обновени за нуждите на Русия. „Ако са възстановили десетки складове, но реално държат бойни глави само в два или три, врагът ще трябва да гадае къде са“, добави той.