Руският петролен гамбит във Венецуела: Защо се обърка всичко?

Изданието припомня, че по време на нападението американските хеликоптери безпрепятствено заобиколиха обширната система от руски противовъздушни средства на Каракас, включително модерните С-300, „Бук“ и „Панцир“. Когато в сряда американците задържаха два танкера, обвинени, че транспортират или се опитват да транспортират венецуелски петрол, използвайки руски флагове за защита, протестите на Москва също бяха сдържани. Вялото предупреждение, че задържането на танкерите може да предизвика „допълнително военно и политическо напрежение в евроатлантическата зона“, дойде след двайсет години усилия на Кремъл да превърне Венецуела в анти-американска крепост.

Междувременно почти четири години от инвазията на Владимир Путин в Украйна оставят Русия пренатоварена и неспособна да защити Сирия, Иран и Венецуела – съюзници, които някога бяха разглеждани като буфери срещу американското влияние, пише още Financial Times и цитира Хана Ноте, директор в James Martin Center for Nonproliferation Studies, която казва:

„Това е пореден случай, когато Русия оставя партньорите и съюзниците си сами – тя не можа да им помогне, когато бяха под военен натиск. Някои руснаци може да искат да изтълкуват това като решение да не се намесват в задния двор на САЩ и да очакват някаква свобода в собствените си зони, но американците не са глупави. Те знаеха, че Русия не може да направи нищо за Мадуро.“

Русия и Венецуела се сближават в началото на новия век, след като Путин и покойният Уго Чавес, предшественикът на Мадуро, идват на власт. Тогава Кремъл вижда възможност да увеличи политическото си влияние в задния двор на САЩ. Руски енергийни компании печелят търгове за проучване на венецуелски петролни находища, а Каракас налива 11 милиарда долара за руски оръжия – 100 000 автомата „Калашников“, десетки изтребители и ударни хеликоптери.

Москва разглеждаше Венецуела като „отражение“ на собствената си антиамериканска политика в Западното полукълбо, казва пред Financial Times Владимир Рувински, професор в Universidad Icesi в Кали, Колумбия: „Това позволи на Русия да покаже, че може да има съюзници в традиционната зона на влияние на САЩ, като потенциално увеличава военното си присъствие и противодейства на американската политика на санкции и изолация срещу Венецуела.“

До 2010 г. Путин до голяма степен възлага отношенията с Каракас на Сечин, близък довереник и владеещ испански, който ръководи енергийния сектор в руското правителство. Сечин организира съвместно предприятие между пет руски петролни компании и държавната Petróleos de Venezuela SA (PDVSA) за разработване на петролни находища. Същата година той сключва сделка за доставка на 2 500 автомобила Лада Калина на страната.

От самото начало политическите цели надделяват над икономическите, казват пред изданието двама бивши висши руски енергийни мениджъри и добавят: „Нямаше икономически смисъл – това е типично за Сечин. Почти нищо не можеше да се извлече в началото. Всичко беше защото петролът е твърде тежък. Щеше да струва 10–12 милиарда долара, за да се извлече всичко.“

Руският персонал, работещ за международни компании, е шокиран и от социалистическата работна култура във Венецуела. Правителството на Чавес изисква 60% участие в консорциума, но не инвестира средства за разработване на находищата.

Заплахата от улично насилие и организирана престъпност пък е толкова голяма, че руснаците пътуват до офисите на PDVSA с тежко въоръжени конвои. Инвестиционният проект в крайна сметка става жертва и на години недофинансиране, а местните дори продават ръждясалите части за скрап.

След смъртта на Чавес Сечин не успява да създаде същата близост с Мадуро. Партньорите на „Роснефт“ започват да се оттеглят, а политическата и икономическата криза във Венецуела води до съмнения относно перспективите на инвестициите. До 2017 г. компанията е вложила около 8 милиарда долара.

Санкциите на САЩ срещу Венецуела допълнително затрудняват изплащането на преструктурирания заем от 3 милиарда долара. През май 2020 г. „Роснефт“ продава венецуелските си активи на малка руска охранителна компания, част от държавната „Росзарубежнефт“.

Кремъл също осъзнава, че инвестицията е провалена. Вътрешни източници посочват пред Financial Times, че Русия е искала „странна размяна“ между Венецуела и Украйна, за да контролира собствените си зони.

В крайна сметка едно е ясно – Русия осъди интервенцията на САЩ и поиска освобождаване на Мадуро, но вероятно ще се ограничи до вербални протести, за да не ядоса Тръмп. А целият ѝ петролен гамбит във Венецуела е напът да се сгромоляса с гръм и трясък.