Руслан Трад: Ако Западът отново не изпълни обещанията си към Украйна, Русия може да успее да заграби поредното парче украинска земя

Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Две години от началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна и споровете на 23-ти срещу 24-ти февруари дали Руската федерация ще атакува или не.

През първата година имаше внезапно руско нападение и окупация на част от Украйна, и също толкова внезапно поражение на най-добрите кадрови части на руските въоръжени сили и бягството им от 52% от завладените територии под ударите на украинската армия.

Втората година е белязана от голям обем обещания, дадени от западните съюзници на Украйна, нито едно от които не е изпълнено по същество, в срок или в количество: едва една трета от обещаните снаряди и ракети са доставени, редица оръжия изобщо не са доставени, а танковете са доставени година по-късно от времето, когато бяха необходими.

Ако през първата година украинската армия и въоръжените сили на Руската федерация се съревноваваха във военното изкуство, то през втората година двете армии по същество водеха различни войни.

Украинските сили се опитват да обърнат отбраната в офанзива, но поради половинчатото съдействие на съюзниците си, не можеха да изнесат военните действия, ето защо приоритетът във военната доктрина през 2023 г. беше променен от освобождаване на територия към нанасяне на максимални загуби на противника.

Въоръжените сили на Руската федерация повтаряха Първата световна война: масово попълване на армията с почти насилствено мобилизирани хора и фронтални атаки на укрепените позиции. Тук не може да става дума за някаква военна наука, което отчасти се потвърждава от реакцията на руснаците на смяната на главнокомандващите: месечната смяна на руските командири се възприема като норма, но смяната на главнокомандващия на украинската армия Залужний със Сирски се анализира сериозно като съдбоносно решение не за Киев, а за въоръжените сили на Москва.

Общият резултат от победите на Руската федерация за цялата втора година на войната е превземането на руините на два града, Бахмут и Авдиевка, с цената на загуби от десетки хиляди души.

Тъй като Руската федерация разбира, че доближава максимума на силите си, предприема други мерки:

- изпълняват се плановете за работници на трудов договор, а след т.нар. избори на 17 март руснаците могат да очакват нова вълна на мобилизация;

- след като биткойнът нарасна до над 50 000 долара, както беше и през 2021 г., Москва масово изтегля пари в ОАЕ, за да купува боеприпаси, оръжия и муниции от Китай, Иран и Северна Корея;

- внезапното унищожаване на платежната система Qiwi - глобалната платежна мрежа на сивата икономика на Руската федерация, което остави два до четири милиона самонаети руснаци без пари и без работа, може да бъде добавено към същата касичка.

Всички предприети мерки ще доведат до това, че през пролетта руските сили ще нараснат количествено и ще бъдат оборудвани със стари и нискокачествени, но масови ирански и корейски оръжия, и ще преминат в настъпление. В условията на развитие на военните технологии в украинската армия, това ще доведе до огромни загуби при завземането на незначителни територии и с отложен ефект под формата на общ упадък на икономиката на Руската федерация. Самата икономика на Кремъл премина през последната година във военен режим и това помогна тя да се вдигне с 3,5%; заради санкциите Москва разполага с огромни количества пари в кеш, които използва за закупуване на компоненти през черния пазар - където Китай има сериозно участие.

Прогнозата за третата година от войната зависи от това дали западните съюзници ще допуснат поражение на Украйна.

Ако това е така, третата година от войната все пак ще бъде война за ресурси и плановете на Путин няма да имат значение, а доктрината на Украйна за максимални загуби за Руската федерация ще сработи.

Но ако Западът отново не изпълни обещанията си и противопостави ресурсите на извергите само на думи, Русия може да успее да заграби поредното парче украинска земя - само за да го нарече победа и да го фиксира като резултат, като преговорна позиция за изборите в САЩ през ноември. Сегашният реален хоризонт на планиране в Руската федерация е по-малко от година.