ЕК съди България за газовите връзки

Това е първото дело срещу страната ни, което се гледа в Европейския съд. Други две висящи дела, свързани с либерализацията на енергийния пазар, също се очаква скоро да започнат.

Делото, по което днес България дебютира като ответник в Европейския съд, е заведено от Еврокомисията през април миналата година с аргумент, че страната ни не е предоставила на участниците на пазара максимален капацитет и в двете посоки на газопреносната си система. В иска на ЕК е обяснено, че „Булгартрансгаз" не предоставя капацитет за обратна струя във всяка входна и изходна точка, където нашата газова мрежа се свързва с тези на Румъния и Гърция.

Българските власти обосновават това с липса на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на България и с различни правни режими. Друг аргумент на защитата са три междуправителствени споразумения с бившия СССР, сключени още през `80-те години, които влизат в противоречие в европейското законодателство, изискващо осигуряване на т.нар. „максимален капацитет на тръбите".

На свой ред ЕК отбелязва, че ако договорът с „Газпром" от 1998 г. е пречка за изпълнението на европейските норми, то България следва да отстрани това несъответствие. Очаква се делото да приключи в срок от три до осем месеца, а ако срещу България бъде произнесено осъдително решение, размерът на санкцията ще бъде определен от съда.

По другите две висящи дела срещу страната ни - заради нелиберализирания пазар на газ и електричество, от Еврокомисията настояват и за дневна глоба в размер на 8448 евро до отстраняване на нарушението. Тези дела са заведени в началото на годината и също се очаква да започнат скоро.