Съединението прави силата. Честит празник!

Денят е обявен за официален празник през 1998 г.

България, която остава в пределите на Османската империя, е разделена на Княжество България и Източна Румелия след Берлинския конгрес от 1878 г. Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и на майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 - 5 април 1886 г./ делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.

Съединението е последвано от други исторически събития като Илинденско-преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г.

С молебен във всички епархии на Българската православна църква се отбелязва празникът на Съединението. По традиция център на тържествата, свързани с Обединението на Княжество България с Източна Румелия, е град Пловдив - бившата столица на Източна Румелия.

От 10.00 часа Тържествен молебен ще оглави Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай в Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“.

Един от най-значимите български празници ще бъде отбелязан с тържествена заря-проверка в Пловдив, както и различни събития в цялата страна.

Столична община също организира тържествено честване. В проявата ще се включат Общонародно сдружение "Мати Болгария" и други патриотични граждански формации, които ще проведат шествие от Паметника на Незнайния воин до Мавзолея на княз Александър Първи Батенберг от 11.00 часа.

От 11.30 часа пред Мавзолея-костница на княз Александър Първи Батенберг на бул. "Васил Левски" № 81 ще се състои празнично честване на годишнината. В програмата ще участват Академичен мъжки хор "Гусла" с диригент акад. Валентин Бобевски, актрисата Василка Сугарева и певицата Джина Иванова.

6 любопитни факти за Съединението

1. Първият опит за Съединение между Източна Румелия и Княжество България е проведен много скоро след Берлинския конгрес от 1878 г. Още през 1880 г. дейци от двете области, сред тях и Стефан Стамболов, съставят Централен комитет в Сливен за тази цел. Международната обстановка изглеждала благоприятна - очаквала се война на Балканите между Османската империя, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга. Още повече че министър-председател в Лондон станал Уилям Гладстон и не се очаквало противопоставяне от страна на Великобритания. В английската столица дори бил изпратен български емисар, който да преговаря с известния политик. Но война на полуострова не избухнала, Гладстон не подкрепил идеята, а срещу нея се обявила и Русия и опитът за съединение пропаднал - за близо 5 г.

2. Захари Стоянов , лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г., смятал да го проведе чрез народни акции. Опиращ се на своя опит от Априлското въстание, той разчитал на действия чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според него това щяло да бъде напълно достатъчно. Настроените не толкова романтично дейци на БТЦРК наложили промени в този план. Все пак по-добре било да привлекат военните. Именно тази идея се реализирала, затова и офицерът Данаил Николаев се покрива със славата от 6 септември.

3. Вторият главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, останал в историята с фразата от 6 септември "И аз съм българин", преди това бил наречен с прозвището Треперко паша. Заслужилият книжовник и деец от борбата за самостоятелна българска църква се "сдобива" с това неособено уважително име благодарение на Захарий Стоянов. В своя вестник "Борба" последният атакувал без пощада своите политически противници. Сред тях е и главният управител, чиито ръце треперели от преклонната му възраст. Този факт е използван от Захарий Стоянов, за да осмее човека, стоящ начело на Източна Румелия. Това прозвище станало популярно сред съвременниците, а по-късно заляга завинаги в историческата литература чрез Симеон Радев и неговата книга "Строители на съвременна България". Между другото, Захарий Стоянов "изобретява" във вестника си и популярния израз "шуро-зетьо-баджанакизъм", с който осмива управляващата в Пловдив Народна партия.

4. Управляващите в Пловдив знаели или поне подозирали в началото на септември 1885 г. за готвещото се съединение. Някои от тях предложили да бъдат повикани на помощ турски войски, за да се осуети това. Но патриотичните чувства все пак надделели над страха от загубата на властта. Според свидетелството на главния управител Гаврил Кръстевич: "Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах." Не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно отишъл да си легне вкъщи. Но дейците на Съединението на 6 септември го качили за присмех на един файтон с девойка (Недялка Шилева, годеницата на Продан Тишков - Чардафон Великий), която с извадена сабя в ръка го придружила извън Пловдив.

5. Съединението все пак не е съвсем безкръвно, както обикновено се твърди в учебниците. Една от четите, тръгнали в началото на септември 1885 г. към Пловдив, се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част.

6. След Освобождението няколко села в Родопите, около долината на река Въча, населени с българи-мюсюлмани, отказали да признаят източнорумелийската власт. Те образували т. нар. Тъмръшка република, която не се подчинявала на Пловдив, не плащала данъци и не спазвала законите на областта. Управляващите в Източна Румелия много лесно можели да смажат това неподчинение с военна сила, но оставали непокорните села на мира. След 6 септември 1885 г. с Топханенския акт, който официално уредил Съединението, тази "Тъмръшка република" останала в пределите на Османската империя, както и Кърджали. Това била териториалната цена, която трябвало да се плати за Съединението.

Откъде идва фразата : Съединението прави силата!

Фразата "Съединението прави силата" е написана върху сградата на Народното събрание. Откъде идва тя обаче? Кой за първи път я е споменал и защо?
Още през 1880 г., две години след Освобождението на България,младият български парламент е бил поле на словесни битки,а едва сформираните политически партии - не по-малко антагонистични от днешните. Тогава в границите на България е попадала само северната част от страната, т. нар. Княжество България. В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети в новата държава. Споровете били доста бурни, а предложенията много. Целта обаче една-българите нямали никакво намерение да се отказват от обединение, въпреки клаузите на Берлинския договор, който разделил България на 5 части.
Така на първите монети били изобразени : рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия, и лаврови клонки, характерни за климата на Македония. Приело се и предложението на Стефан Стамболов - върху монетите да пише: Съединението прави силата!
Ето пример затова, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.
В далечната 1880 г., и то- 5 години преди Съединението, още прохождащите политици го доказват на практика.
А днешните, макар и трупали опит повече от столетие - далеч не могат да се похвалят с единомислие.