Съюзът на съдиите гневен на медиите за начина, по който отразяват показното убийство

На 29.09.2021 г. в медиите беше оповестено показното убийство на български гражданин в района на стадион „Георги Аспарухов” в гр. София.

Същия ден в сайтове с претенция да са информационни вместо да се информира обществеността за насоките на конкретното разследване, включително като се съобщят данните за резултатите от разследванията на други показни убийства от последните години, бяха изложени твърдения и внушения, че същественото в новината не е самото трагично събитие и произтичащите от него безвъзвратно тежки последици за близките на убития, а фактът, че той е бил условно предсрочно освободен от съдия, активен член на Съюза на съдиите в България.

След като тази тема е поднесена така, че вместо общественополезната цел на журналистиката се постига дезинформация и ценностна подмяна, считаме, че можем да бъдем полезни, като изнесем известните ни факти.

1. На убития Г. И. Х. е било наложено наказание лишаване от свобода, възлизащо на 14 години и 11 месеца. Той е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на оставащата част от наказанието с Определение от 6.02.2018 г. на Софийския градски съд по дело № 76/2018 г.

Към тази дата осъденият е бил изтърпял 12 години, 9 месеца и 9 дни, а остатъкът от наказанието е възлизал на 2 години, 1 месец и 21 дни.

Съдът е определил изпитателен срок, равен на неизтърпяната част от наказанието и за целия срок е наложил пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

2. В съдебното производство становището на началника на затвора е било, че са налице всички предпоставки на закона (чл. 70 НК) за условното предсрочно освобождаване на Г. И. Х – изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание и с поведението си в затвора е показал положителна промяна. Представителят на Софийската градска прокуратура е застъпил същото становище.

В изготвените доклади на специализираната затворническа администрация са били отчетени много добри резултати от корекционната работа с осъдения в затвора, като е посочено, че постъпателно са били смекчавани формите на надзор и контрол спрямо него (режимът е бил смекчен последователно от строг на общ, а след това на лек; осигурена му е била възможност за работа на външен обект).

Осъденият не е бил наказван, многократно е бил поощряван. Трудовата му дейност е била квалифицирана като „отлична”. Рисковете от рецидив са били снижени до ниските нива на този показател за оценка на постигнатите цели на изтърпяното наказание.

3. Определението на Софийския градски съд не е било обжалвано от началника на затвора, нито протестирано от Софийската градска прокуратура и е влязло в сила.

4. Не се съобщава в изпитателния срок, определен от Софийския градски съд, Г. И. Х. да е извършил престъпление.

5. В случай че Г. И. Х. не беше условно предсрочно освободен, той щеше да е изтърпял наказанието си най-късно (в случай че в остатъка не беше работил и не му се зачитаха работни дни) на 27 март 2020 г. – повече от година преди убийството му.

6. Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

7. Процедурите за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на част от наложено наказание лишаване от свобода на осъдени за престъпления с известни различия са присъщи за всички правни системи, защото са доказано от криминологията ефективно средство срещу рецидивната престъпност, съответно – за защита на общественото спокойствие. Идеята, че ако осъденият има изрядно поведение в затвора, работи и се включва във всички мероприятия за постигане на целта на наказанието – поправяне и превъзпитание, на него ще му бъде гласувано доверие да не изтърпи последната част от наказанието си в условията на затвор, съдържа огромен мобилизационен ресурс. Същевременно условното предсрочно освобождаване е обвързано с изпитателен срок, в който ако осъденият извърши друго умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, или не изпълнява постановената пробация, изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.

8. След като Г. И. Х. е убит на улицата след изтичане на изпитателния срок, това означава, че няма данни в този срок той да е нарушил наложената му от съда пробация или да е извършил ново престъпление.

9. Затворите са място за изпълнение на наказание лишаване от свобода, а не са средство за защита срещу убийство. Да се твърди, че някой е бил убит, защото е освободен от затвора, е цинично.

10. Независимо от всичко изложено не бива да се забравя най-важното – Г. И. Х е жертва на най-тежкото престъпление срещу човешкия живот. Дължи му се уважение именно като към жертва. Всяка подмяна на това положение с насочване на вниманието към неговото криминално минало, без да се изчакат резултатите от разследването, е нехуманна и вредна за обществото на много нива.

Същевременно от материалите по делото за условното предсрочно освобождаване става ясно, че убитият има семейство и дете. На близките му също се дължи уважение.

И без да разполагат с конкретна информация в тази насока, от медиите се очаква да съблюдават професионалните етични стандарти и да се съобразяват с естествената възможност да има хора, които да скърбят за насилствената смърт на Г. И. Х.

Оставяме без коментар спекулативните внушения, че членството на съдията, постановил условното предсрочно освобождаване, в Съюза на съдиите в България има каквото и да било значение по темата. Целта на тези внушения е елементарна и очевидна и изобщо не е свързана с каквато и да било легитимна журналистическа работа.

Надяваме се изнесените от нас факти и разяснения по правото да запълнят информационните празноти и да фокусират общественото внимание върху същественото – български гражданин е разстрелян на улицата и истината за това убийство трябва да бъде разкрита.