Аз съм Франция! Не плачете на чужд гроб, патрЕоти и копейки, ще дойде и вашият ред

Съдът изчислил, че общата загуба възлиза на близо 3 млн. евро.

Евродепутатите от НС са накарали „Европейския парламент да плаща за хора, които всъщност са работили за крайнодясната партия“, твърди съдът. 

Общо около 20 партийни представители на НС са обвинени, че са отклонили милионите  от Европейския парламент за заплати на партийни служители във Франция.

Фактите са категорични: пари са отивали към секретарка, бодигардове и други технически лица от партията.

Марин Льо Пен разбира се, ще обжалва присъдата. Драмата за лидерката се допълва  от решението на съда 5 години тя да не може да се кандидатира за президент.

И се надигна вой до небесата. Сред първите възмутени е Кремъл, откъдето заявиха, че демокрацията във Франция е потъпкана. Същите „демократи“ в Москва миналата година крещяха, че провежданата в  Париж Лятна олимпиада не е олимпиада,  защото не участва Русия. Световните игри  обаче се проведоха при безупречна организация и никой не се хвана на крокодилските сълзи на руските пропагандисти.

И този път ще стане така.  Нищо, че Орбан от Унгария заявил „Аз съм Льо Пен!“. Дали не е минал „на другия бряг“?

Крайните десни в Европа и тук-там по света са длъжни да бият тъпана за присъдата. Хем са в новините, хем по този начин изпреварват евентуални съдебни процеси срещу тях, наричайки ги отсега „политически“.

Какво политическо обаче има в това да отговаряш пред закона ако си злоупотребявал с европейски публични средства? Същото важи и при положение, че е доказано, че си финансиран от чужди служби -  руските, например, -  които освен това са манипулирали и повлияли на изборни резултати.

„Истинско политическо земетресение. Но и урок за всички политици“, коментира Джим Джарасо пред Le Figaro.

Правилото за криминализиране на присвояване на публични средства от 2016 г., е предвидило в член 432-17 от Наказателния кодекс, изменен от т.нар. закон "Сапин II". Става дума за текстовете, които гарантират от 9 декември 2016 г. прозрачността и борбата с корупцията. Налагането на наказания при такива нарушения е задължително, разкрива френската медия publicsenat.fr.

Веднага след присъдата анализатори и политици се разделиха емоционално и по интереси между „законът важи за всички“ и „тирания  на правосъдието“.

Никой не се трогна, когато френския съд осъди бившия премиер Ален Жупе за незаконно финансиране на партия  „Обединение“.

Нямаше вайкания и когато бившият френски министър-председател Франсоа Фийон получи четири години лишаване от свобода за фиктивни назначения на работа.

Френски съд осъди и милиардера Джордж Сорос по обвинение в злоупотреба с вътрешно фирмена информация.

През 2024 г. Върховният съд на Франция потвърди решение на апелативния съд, който призна бившия президент Никола Саркози за виновен в корупция и търговия с влияние. Саркози  ще влезе в  затвора за една година,  ако съдът отхвърли молбата му да бъде затворен в къщи с електронна гривна.

Тези случаи бяха повод да коментираме, че във Франция има истинска демокрация и законите се прилагат към всеки.  

Когато обаче биват разкрити факти за корупция в средите на крайно десни  формации, веднага се появяват дежурни оплаквачи  -  платени, зависими или  и двете, -  които вият като пожарни и леят потоци от сълзи. Същите стенания се разнасят и в подкрепа на Калин Джорджеску, който бил жертва на Върховния съд на Румъния. „Копейките“ обаче не  споменават какви разкрития бяха направени около дейността на въпросния политик, нито как се е сдобил с имоти в Румъния, Австрия и Молдова за десетки милиони евро. Нито за откритите оръжия и милиони в кутии и сакове у негови най-близки съратници, като част от средствата за водене на предизборни кампании,  заплахи и рекет на политически конкуренти. Осветени бяха и десетки руски фирми, които водят пропагандна кампания в  полза  на Джорджеску, част от които регистрирани в България. Тези факти не се споменават, но дайте да ревем за „репресирания“ кандидат на Кремъл за президент на Румъния.

Сценарият се повтаря с Марин льо Пен. Преди време самата тя заяви публично: „Всички партии във Франция са корумпирани, само ние не сме!“

Оказа се друго.

Главният въпрос, който трябва да се зададат  всички българи покрай казуса с Льо Пен е: Ще доживеем ли българската  правосъдна система да заработи като френската? Поне малко. Защото Цицерон ни е завещал мъдростта: За да бъдем свободни, трябва да бъдем роби на закона.

Колкото до истериите около присъдата на Парижкия съд - Не плачете на чужд гроб, националисти, патрЕоти и копейки.

Емил Азар

П.П. Помните ли, че през 2017 г. Марин Льо Пен се оплака на Путин, че не и стигат парите за предизборната кампания. След това сякаш някой отвори златната пещера на разбойниците и се намериха средства. Тя и Путин обаче отрекоха, да е станала някаква "заварка".