Сърбия избира парламент и местна власт. Кой е опасният ключ на Вучич към победата?

В регионите на страната ще бъдат отворени общо 8273 избирателни секции, 81 от които в чужбина, което е рекорден брой. Изборите ще бъдат наблюдавани от 5 587 сръбски и чуждестранни наблюдатели - също рекорден брой.

Сръбският еднокамарен парламент - или Народната скупщина (Скупщина) - има общо 250 места с четиригодишен мандат. Избирателните секции в страната ще започнат работа в 07:00 ч. местно време (08:00 ч. българско време) и ще затворят в 20:00 ч. (21:00 ч. българско време).

Според ръководителя на Републиканската избирателна комисия Владимир Дмитриевич окончателните резултати от изборите трябва да бъдат обявени 96 часа след последното обобщение от избирателната секция. След това, 30 дни след обявяването на окончателните резултати, депутатите от новия свикан парламент трябва да започнат работа, а след още 90 дни трябва да бъде сформирано правителство.

Според последните резултати от изборите управляващата коалиция на президента Александър Вучич има повече от 150 места. Най-големите партии в нея са собствената на Вучич Сръбска прогресивна партия и Социалистическата партия на Сърбия, основана от бившия президент Слободан Милошевич. Коалицията е подкрепена и от етнически унгарци.

Въпреки обединената опозиция - и особената заплаха за Сръбската прогресивна партия (СПС) на Вучич в надпреварата за кметския пост в столицата - има малка вероятност СПС да загуби на 17 декември, до голяма степен благодарение на умело култивираната медийна личност на президента, пише "Politico".

През десетилетието, откакто Вучич дойде на власт, най-трайната критика към него е свързана с ерозията на медийните свободи в страната-кандидатка за членство в ЕС, характеризираща се със заплахи и дори физически нападения над журналисти. "Репортери без граници" поставят страната на едно от последните места в Европа по своя индекс за свобода на печата.

Повсеместното присъствие на Вучич в публичното пространство е почти невъзможно да се проследи, но преди изборите той почти ежедневно даваше едночасови интервюта. Обича както необичайни трикове (в един от клиповете излиза от хладилник), така и да се представя като сръбски човек, който разбира гордостта на нацията си, дори когато животът е мрачен.

С акаунта си в TikTok той съчетава блясъка на знаменитостите със земния живот. От една страна, той се хвали, че през 2017 г. е дал сръбско гражданство на актьора Ралф Файнс от филмите за Хари Потър - "Знаете ли, че лорд Волдемор е сърбин?" - като в същото време забавлява Джони Деп и съоснователя на Apple Стив Возняк в Белград, където им връчи национални отличия. И още - човешката му страна, която той демонстрира, като помага за възстановяването на селски къщи, обръща палачинки или поглъща домашно приготвено свинско месо.

От решаващо значение е, че Вучич се стреми да служи като филтър, чрез който сръбската общественост формира мнението си за вътрешните и международните събития. "Всичко, което нацията трябва да знае за опозицията или за световните събития, ще бъде преразказано и обяснено от него", казва Надежда Миленкович, колумнист и експерт по маркетинг.."Няма нужда обществото да научава това по друг начин".

Заобикалят се болезнени въпроси, като решението на Сърбия да не налага санкции на Русия, както и обтегнатите ѝ отношения с южната ѝ съседка Косово. Вучич предлага на публиката средство за успокояване на съвестта, като повтаря твърдения като "трябва да се гордеем с независимата си външна политика" и отлага предизвикателните разговори за по-късна дата.

Според Миленкович медиите са ключов инструмент в арсенала на Вучич, който гарантира, че обществеността ще остане "неинформирана и наситена с дезинформация". Тя действа като крепост, която пази разказа на Вучич, като по този начин го предпазва от обществен контрол.

Сърбия, подобно на останалата част от Европа, се бори с повишаването на цените и инфлацията, което отчасти се дължи на сътресенията от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. За да подчертае ангажимента си да защитава обикновените граждани, Вучич организира театрална пресконференция в началото на септември, която завъртя главите.

Въоръжен с пазарска кошница, той представи редица продукти от първа необходимост - от прах за пране и ябълков сок до картофи и бюджетен колбас - и след това обеща скорошно намаляване на цените, на живо по телевизията, превръщайки събитието в спектакъл.

"Той обича да бъде представян като човек, който има решение за всички проблеми на страната", казва Желко Бодрожич, ръководител на Независимата асоциация на журналистите в Сърбия.

При друг случай той се появи на екраните на частните проправителствени телевизионни канали Pink и Happy - широко смятани за платформи за сензационна таблоидна журналистика. Въоръжен с бяла дъска, той изписваше своето виждане за повишаване на сръбските заплати, за да се изравнят с тези в съседните страни от ЕС като Хърватия, като правеше паузи само за да повдигне очилата, които се спускаха по носа му.

Бодрожич подчерта, че за сръбския народ, който няма достъп до независими канали като N1 или Nova S, "няма да има никаква представа за това, което всъщност се случва в Сърбия... той преживява медийно затъмнение".

Медийната стратегия на Вучич използва мощна формула за съчетаване на чувството за мъченичество и сила, като играе двойната роля на защитник и мотиватор на сръбския народ, като едновременно укрепва неговата устойчивост и подхранва чувството за жертва, пише "Politico". 

"Вучич подхранва нуждата на сръбската общественост да се чувства като вечна жертва, че е избран народ, който е заплашен", обяснява Бодрожич.

В този сценарий, при който Вучич се представя за защитник - независимо дали от инфлацията, непохватните съседи или западните искания - онези, които го нападат, се възприемат като врагове на народа.

Тъй като независимите журналисти в Сърбия са изправени пред постоянни заплахи за сигурността си, тази реторика, според Бодрожич, "може да насърчи хората дори да мразят тези журналисти, въпреки че вероятно не знаят нищо за тях. Те искат гражданите да участват в заплахите и публичното линчуване на журналисти".

По данни на Независимата асоциация на журналистите в Сърбия само през тази година са регистрирани 168 нападения над журналисти, включително осем физически нападения и 118 случая на пряк натиск. През 2020 г., най-лошата година, откакто Вучич дойде на власт през 2017 г., е имало 31 физически нападения над журналисти.

Безброй журналисти са били принудени да напуснат професията си, след като са били уволнени или са подали оставка под натиск. Притискането на медиите има двойна цел - да насажда апатия сред противниците на Вучич и неговата СНС и да сплотява онези, които са съгласни с неговия разказ.

Това, обяснява Бодрожич, е най-сериозната последица от стратегията на президента: Тя води до това, че "обикновените хора се отвращават от политиката и стават апатични. Вучич е щастлив да държи хората, които не гласуват за него, извън изборния процес".

ФрогНюз