За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство. Така лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

То показва, че България, Полша и Германия са единствените държави  в ЕС, в които средният темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година е по-висок спрямо този от 2001-2008 година.

"Наистина, заплатите в България растат в реално изражение, и за това влияние имат основно три фактора -  структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация.  Но в крайна сметка този растеж е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база", обясни Димитров.

Проучването показва още, че през последните 7 години реалните заплати (изчислени през инфлацията за периода) са намалели в Гърция (с 3,1%), Хърватия (с 1%), Унгария (с 0,9%), Португалия (с 0,7%), Кипър (с 0,6%), Великобритания (с 0,4%), Италия (с 0,3%).

Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г. има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният ръст на възнагражденията е паднал от 11,2 на сто през 2001-2008 година до 0,1% през 2009-2016 година.

Тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците.

Това е много лоша новина, не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението, заяви конфедеративния секретар на ЕКП Естер Линч. "Време е за истинско възстановяване. Работниците в Европа заслужават по-високи заплати", допълни секретарят на ЕКП.