За сравнение, в еврозоната реалното увеличение на бизнес инвестициите за същия период се очаква да бъде едва 12%, докато в Германия те практически ще останат без промяна.
Тези числа показват колко трудно за Европа става да настигне САЩ във високотехнологичните инвестиции. Континентът изоставаше от американския бум в ИТ сектора още преди появата на големите езикови модели и началото на масовото развитие на генеративния AI след пускането на ChatGPT в края на 2022 г.
В същото време американският инвестиционен бум поставя въпроси и пред самите САЩ. Страната залага огромни средства на изкуствения интелект, докато Банката за международни разплащания и други институции предупреждават за нарастващ риск от болезнен спад на инвестициите, ако очакваната възвръщаемост от AI не се материализира.
Само през 2026 г. Google, Meta, Microsoft и Amazon се очаква да инвестират над 725 млрд. долара в изграждането на AI инфраструктура.
Прогнозите на Oxford Economics показват още, че Европа почти не е успяла да намали инвестиционното си изоставане спрямо САЩ от публикуването на знаковия доклад за конкурентоспособността на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги през септември 2024 г. Тогава Драги предупреди, че дигитализацията, декарбонизацията и необходимостта от по-високи разходи за отбрана изискват „безпрецедентно“ увеличаване на инвестициите – до нива, невиждани от 60-те и 70-те години на миналия век. Според него необходимият ресурс дори надхвърля мащаба на инвестиционния тласък, осигурен от плана „Маршал“ след Втората световна война.
„САЩ са по-динамична и предприемаческа икономика, затова се движат по-бързо и получават повече ползи от надпреварата в областта на AI. Европа е много по-бавна“, коментира икономистът от Oxford Economics Даниел Харенберг.
Изоставането не се ограничава само до инвестициите. Европа има и все по-голям проблем с производителността спрямо САЩ. Професорът от Университета в Манчестър Барт ван Арк посочва пред представители на ЕЦБ, че Съединените щати са увеличили още повече преднината си през последните години.
Според неговия анализ БВП на час отработено време в САЩ се е увеличил с 14 долара между 2018 и 2025 г., докато в Европа ръстът е едва 2 долара. Разликата не се дължи единствено на технологичния сектор – американското предимство се разширява и в области като търговията на едро и дребно и професионалните услуги.
Ван Арк обаче предупреждава, че само увеличаването на инвестициите няма да реши проблема с ниската европейска производителност. По думите му по-дълбокият проблем е, че иновациите не са достатъчно добре свързани с реалното внедряване на нови идеи и технологии от компаниите в различните сектори.
Председателката на ЕЦБ Кристин Лагард също предупреди миналата година, че моделът на растеж, силно зависим от производството, е ориентиран към свят, който постепенно изчезва.
Европа беше сред първите региони в света, които въведоха строги правила за изкуствения интелект. Законът за AI от 2024 г. беше определен от Европейската комисия като първата цялостна правна рамка за технологията. Критиците обаче предупреждават, че прекомерната регулация може да забави иновациите и да обезкуражи компаниите да инвестират в AI.
Френският президент Еманюел Макрон също предупреди преди две години, че Европа „свръхрегулира“ и „недоинвестира“, вместо да се адаптира достатъчно бързо към променящата се икономика.
Ако Европа не успее да навакса изоставането си при най-новите технологии, средният жизнен стандарт на европейците спрямо американците се очаква да продължи да се понижава.
