Журналисти разговаряха със студент, когото руските сили за сигурност задържаха в средата на 2022 г. и се опитаха да вербуват. Името му се пази в тайна от съображения за сигурност; изданието го нарича Иван. Силите за сигурност предложиха на студента сделка: да информира за връзките му в антикремълски кръгове, много от които са избягали в чужбина, или да бъде изправен пред затвор. След като Иван беше освободен, те започнаха да го изнудват, като изискваха все по-голямо сътрудничество. Той беше принуден да участва в комуникациите на опозиционната група и да докладва за дейността ѝ в Европа, под заплаха от наказателно преследване и наборна служба в руската армия.

„Разберете кой е в Европа и в коя държава, и кой им помага, в частност в специализирани организации“, гласи едно от съобщенията, които студентът е получил.

По-конкретно, той трябваше да подготви доклад за митинга в Берлин през ноември 2024 г. в знак на протест срещу пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Също така трябваше да поднови връзките си с опозиционната група „Вясна“ и да разбере къде в Европа са се установили членовете на организацията в изгнание.

Иван се доверил на познат за натиска и те предали остаряла или неактуална информация на ФСБ, докато Иван събирал документи, за да напусне Русия. В началото на 2025 г. той напуснал и се озовал в Испания, където сега чака убежище.

Изданието пише, че руските разузнавателни агенции са се насочили към хора, напуснали Русия и заминали за Европа след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна: „Докато много внимание е съсредоточено върху „агенти за еднократна употреба“, вербувани онлайн за актове на саботаж или вандализъм, разговорите, които Иван сподели, сочат към различна тактика: дългосрочното култивиране на информатори, вградени в най-опозиционните кръгове.“

Един от агентите, вербувани от ФСБ, е руският студент Игор Рогов, който е обвинен в Полша в планиране на бомбен атентат и шпиониране на други руски емигранти, както и на полски чиновници и служители на университети.

Според обвинителния акт, Рогов е бил вербуван в Русия от Федералната служба за сигурност (ФСБ) няколко години преди заминаването си и е продължил ролята си на информатор в изгнание. Адвокатът на Рогов е отказал коментар по случая, но съдебните документи, разгледани от POLITICO, показват, че той е признал, че е работил за ФСБ.

Защо Москва се страхува от емигрантите

Изданието пише, че за руските разузнавателни служби създаването на мрежи от информатори сред емигрантите служи на двойна цел:

„Докато информаторите остават неразкрити, те могат да предоставят на Москва информация за местонахождението, личния живот и уязвимостите на критиците на Кремъл в момент, когато достъпът до тях е ограничен поради експулсирането на десетки руски шпиони. И ако информатор бъде заловен, както в случая с Рогов, това поражда недоверие – както в активистките среди, така и между тях и приемащите ги страни.“

Според авторите, въпреки че Москва публично отхвърля опозиционните фигури в изгнание като маргинални и незначителни, вниманието, което им обръща, разкрива дълбока несигурност. Отвъд опитите за инфилтрация, руските власти продължават да повдигат наказателни дела срещу критици на Кремъл, дори задочно, като ги етикетират като „екстремисти“ или „терористи“. Експертите обясняват, че логиката на руските служби за сигурност е, че докато днешните изгнаници може да изглеждат маловажни, Владимир Ленин е бил смятан за същия преди революциите от 1917 г.

В опит да се противодейства на руския саботаж и шпионаж, европейските правителства се стремят да ограничат броя на руските емигранти, пребиваващи на тяхна територия. Някои страни затегнаха визовите разпоредби, особено за тези, които търсят хуманитарна закрила. Други, като например Литва, наложиха ограничения върху честотата на пътуванията до Русия за руски граждани.