Iron Maiden празнуват 50 години на сцена с турнето “Run For Your Lives” тази и миналата година. Явно им трябваха 50 години, за да се качат от големите арени и малките стадиони на грамадни стадиони. През 2007 тук свириха пак на стадион, но надежденския „Локомотив“. Вчера напълниха националния „Васил Левски“. И наистина го напълниха – имаше над 40 хиляди души, дошли да видят най-великата хеви метъл банда в историята. За сравнение – миналата година на далеч по-комерсиалните Guns n’ Roses имаше под 30 хиляди. И друго сравнение – преди почти 20 години на първия концерт на Iron Maiden с Брус Дикинсън тук имаше два пъти по-малко хора, на два пъти по-евтини билети. А сега да отидем на концерт.
София, 26 май. Усеща се като края на юни. Жега. Потни бири в ръце на хиляди, които кръжат в центъра с черни тениски с озъбено чудовище и постепенно се насочват към стадиона, придърпани от притегателната сила на Iron Maiden. Този път са десетки хиляди.
Градът втори ден е метъл крепост. В понеделник е издигнат Eddie’s Dive Bar при стадион „Юнак“, където метълите могат да пият супер скъпо бирата на Iron Maiden и да си купят тениски за по 50-60 евро, докато на видео стена текат концертни записи на бандата през годините. Междувременно вечерта музиканти и от двете банди гастролират из софийски барове. А в деня на концерта президентът Илияна Йотова споделя видео и снимки от среща с Iron Maiden. Като стана дума за социални медии – по-малко от 24 часа след концерта публикациите на групата във Facebook и Instagram от София имат в пъти повече харесвания и споделяния от тези от началото на турнето в Атина два дни по-рано. Българските фенове са адски лоялни и обичат да ги споменават любимците им пред света.
Снимка: Orleff за Fest Team
С приятел от Щатите сме грабнали по два Trooper-а и се насочваме към стадиона. Имам деба вю (кофти спомен) с Anthrax от концерта на Big 4 през 2010 г. – влизането беше толкова бавно, че докато чаках близо час на опашка пред същия този стадион, американците си изсвириха свиренето и ги видях чак като слизаха от сцената. Сега обаче влизаме моментално и се позиционираме пред шатрата на озвучителите 10 минути преди траш титаните да излязат пред нас. За разлика от концерта им в Гърция преди два дни, този път са в пълен състав – барабанистът Чарли Бенанте беше ангажиран с Pantera и не беше с бандата в Атина.
Интересна е историята на Anthrax в България – на първия им концерт тук преди близо 25 години, тогава още с междинния им певец Джон Буш, лятна буря удави сцената и те така и не свириха. А след това идват вече за трети път, като и трите им гостувания досега са в ролята на откриваща банда. Отварят с “Among the Living” – песен, доста въртяна покрай пандемията от Covid-19. И, нормално за такава масова посещаемост, изключвайки някои по-стари фенове, тълпата реагира вяло на застаряващите трашъри. Но пък, вероятно заради концепцията на турнето на Iron Maiden, които свирят само песни между 1980 и 1992 г., Anthrax залагат на абсолютно класически сетлист. Всички песни са от 80-арските им албуми, тотални траш класики – “Madhouse”, “Caught in a Mosh”, “Metal Thrashing Mad”. Удрят и за пръв път пред публика новата им песен “It's For the Kids”, която издадоха в петък. Следват двата любими на феновете кавъра – “Antisocial” и “Got the Time”, преди да забият финалната “Indians” и да оставят феновете да чакат някой ден да дойдат и като хедлайнър в България.
Снимка: Orleff за Fest Team
Неслучайно споменавам дъртите фенове – младо момиче минава покрай нас с дама над средна възраст, вероятно майка ѝ и чувам репликата: „Тук всички мъже или са с дълги бели коси, или са плешиви“. Поклащам бялата си грива и се смея с глас.
Iron Maiden изплуват в мрака под огромния екран, на който светва обложката на втория им албум “Killers” (1981) – една от най-яките обложки в метъла изобщо и ни помитат с хеттрик от въпросния запис. Озъбено трио от “Murders in the Rue Morgue”, “Wrathchild” и “Killers”, преди да направят крачка назад към дебютния албум и “Phantom of the Opera”. Веднага правят впечатление три неща:
Първо – Iron Maiden са в убийствена форма. Буквално мачкат и с присъствие, и със звук. Второ – новият барабанист Саймън Доусън, който зае мястото зад барабаните на оттеглилия се от концертни участия след прекаран инсулт Нико Макбрейн, е страхотен заместник. Вкарва живот и ритъм и на бандата ѝ се отразява отлично. На по-силен концерт на Iron Maiden не съм бил от общо седемте, които съм им гледал в последните 30 години.
Снимка: Orleff за Fest Team
И трето – шоуто се разгръща на гигантски екран над групата, на който се прожектират анимации и AI-генерирани клипчета, свързани с обложките на албумите и синглите, песни с които ни обстрелват Maiden. И това е страхотно – все пак именно картините на Дерек Ригс и Еди – знаменитото „чудовище на Мейдън“, се превръщат в тотем на групата и карат милиони хлапета да посягат към албумите им през годините. Липсата на грамадни декори, изобразяващи ледове, гробища, египетски пирамиди и символи или пък футуристични визии, със сигурност се забелязва от много, но и за пръв път в кариерата си (добре де, без концертите им в Южна Америка) Iron Maiden са на изцяло стадионно турне пред десетки хиляди и тогава сценографията не би се виждала от по-отдалечените позиции. А и сигурно е доста по-евтино да се превозва екран, отколкото два тира с декори.
Сетлистът продължава с тотални класики като “The Number of the Beast”, “The Trooper”, “Powerslave”. За пръв път от 1988 г. насам Iron Maiden са включили и чудесната “Infinite Dreams”. А на епосът по поемата на Самюъл Колдридж "Rime of the Ancient Mariner", в която Брус пее “Water, water everywhere / And all the boards did shrink / Water, water everywhere / Nor any drop to drink”, явно немалко от присъстващите правят аналог със съвсем скорошните наводнения около Велико Търново и Габрово и крещят „Мафия! Мафия!“ – вероятно за огромна почуда на британците на сцената.
Стандартният сет приключва с химна “Iron Maiden”, а след кратко оттегляне от сцената, Iron Maiden се връщат финална тройка хеви метъл химни – “Aces High”, любимата на българската публика “Fear of the Dark” (може би защото това е първият им албум, който се разпространява масово в свободна от тоталитаризма България) и 40-годишната “Wasted Years”.
Iron Maiden се сбогуват с най-многобройната си българска (и не само – има гости от цял свят) публика и не, не е само заради юбилейното турне и избора на песни, нито заради реклама тук. Просто вече четвърто поколение хора разбира коя е най-великата хеви метъл банда в историята. Страхотно е да наблюдаваме как една банда, която е в края на кариерата си, порасна от арени на стадиони и ги пръсва с публика и шоу. А дали това ще бъде краят на Iron Maiden? Съмнявам се. Все пак Iron Maiden can't be fought, Iron Maiden can't be sought.
