Законът за публикуването обаче миналата година беше одобрен и дори подписан от Тръмп (по това време той все още не знаеше колко пъти е споменато името му на 50 милиона страници от този файл) и затова, парче по парче, Министерството на правосъдието е принудено да публикува наличния компрометиращ материал.

Само преди няколко дни беше пуснат нов пакет с повече от 3 милиона страници, 180 хиляди снимки и хиляди видеоклипове. И тази публикация се превърна в истинско политическо земетресение от двете страни на Атлантика.

Затова си струва да разберем защо тези публикации са толкова важни, какви глобални последици могат да имат и защо тяхното въздействие вече доведе до нови скандали от Словакия до Норвегия?

Шкаф за експлозивни файлове

На 30 януари 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ започна да публикува окончателния и най-голям пакет от документи по делото на Джефри Епстийн, което обхваща повече от 3 милиона страници материали.

Това безпрецедентно публикуване беше пряк резултат от прилагането на „Закона за прозрачност на досиетата на Епстийн“ , подписан от президента Доналд Тръмп през 2025 г. Затънал до уши в документите на Епстийн, настоящият президент на САЩ реши, че в подобна ситуация е по-безопасно за него да даде тласък на публикацията – нека скандалът сега удари всички останали.

И това проработи – според друг американски виц, единственият политик, който се оказа несвързан с Епстийн, беше бившият президент Джо Байдън.

Публикуваният архив не е структуриран доклад, а хаотична компилация от протоколи за разпити, вътрешни доклади на ФБР, дневници на полети и съдебни производства във Флорида и Ню Йорк, които са останали класифицирани в продължение на години или са били достъпни само във фрагменти.

Дългоочакваната прозрачност моментално се превърна в етичен и институционален скандал.

Поради критични грешки в процеса на подготовка на досиетата, Министерството на правосъдието случайно разкри имената на десетки жертви, които преди това са се появявали под защитените псевдоними на Джейн Доу и са публикували нередактирани снимки на непълнолетни, което предизвика вълна от възмущение сред активистите за човешки права.

В резултат на това, вместо да установи истината, публикацията създаде ефекта на информационен шум: в документите истински клетвени показания са смесени със „сурови“ данни и непроверени обаждания на горещи линии, което позволява фактите да се тълкуват в зависимост от политическа целесъобразност и усложнява работата на разследващите и анализаторите.

Компромисът излиза извън контрол

Публикуването на досиетата на Епстийн беше предизборно обещание на Доналд Тръмп, но изпълнението му се превърна в истински репутационен бумеранг за настоящата администрация.

Масивът от документи съдържа множество споменавания на името на настоящия президент – от описания на партита в Мар-а-Лаго до противоречиви свидетелства за присъствието му в резиденциите на Епстийн, което принуждава екипа на Тръмп да изгради защитата си върху тезата за „стари новини“ и липсата на преки доказателства за престъпления.

Ситуацията се усложнява от факта, че във файловете се смесват клетвени показания и „сурови“ съобщения от горещи линии на ФБР, което позволява на Белия дом да отхвърли най-сериозните обвинения като информационен боклук, въпреки че фактът на такава тясна комуникация с Епстийн е просто невъзможно да се отхвърли – повече от 10 години двамата се наричаха „най-добри приятели“.

Скандалът предизвика институционален разкол във Вашингтон

В Министерството на правосъдието съществува открит конфликт между главния прокурор Пам Бонди и нейния заместник Тод Бланч, който ръководеше това хаотично освобождаване.

За американската политическа система това означава пореден кръг на поляризация: демократите използват нови подробности, за да атакуват администрацията, докато републиканците се опитват да дискредитират самото разследване, наричайки го инструмент на „дълбоката държава“.

Подобни вътрешни турбуленции създават риск от управленска парализа и разсейват Вашингтон от критични външнополитически предизвикателства, като превръщат въпросите на националната сигурност в заложник на вътрешни партийни борби.

Освен Доналд Тръмп, най-големият удар върху репутацията в новата партида досиета е понесен от старата гвардия на Демократическата партия, което значително затруднява демократите да използват скандала срещу републиканците.

Централната цел остава Бил Клинтън, ситуацията около когото ескалира заради публикуването на нови снимки от частни пътувания, които противоречат на предишните му твърдения за чисто официалния характер на контактите.

Европа под атака

Сред включените в досиетата на Епстийн са много европейци (и не само политици).

Сред най-засегнатите от новия скандал е Мирослав Лайчак, бившият министър на външните работи на Словакия и доскоро съветник на премиера Роберт Фицо. Той беше първият, който подаде оставка в отговор на публикуването на новите досиета на Епстийн.

Бившият британски посланик в САЩ Питър Манделсън също е подложен на атаки. Той вече е загубил дипломатическия си пост, а освен това може да загуби и мястото си в Камарата на лордовете.

Значителна част от компрометиращите доказателства се отнасят до по-малкия брат на крал Чарлз III, Андрю Маунтбатън-Уиндзор, който вече е загубил титлата си в резултат на предишни публикации на досиетата на Епщайн.

Новата вълна от компрометиращи материали обаче в Европа засегна най-силно Норвегия.

Норвежкият случай с досиетата на Епстийн дойде като студен душ за онези, които смятаха скандинавските демокрации за еталон за прозрачност и имунитет срещу корупция.

Документите разкриват дълбокото проникване на мрежата на Епстийн във висшите ешелони на правителството на Осло, с централна фигура в престолонаследницата Мете-Марит. Нейната тясна кореспонденция и срещи (и е много вероятно афера) с опозорения „финансист“ продължиха дори след първата му присъда, демонстрирайки поразителна институционална слепота и пренебрежение към рисковете за репутацията от страна на кралската служба за сигурност.

Ситуацията придобива характеристиките на перфектна буря, тъй като публикуването на този компрометиращ материал съвпадна с нашумелия процес срещу сина на принцесата, Мариус Борг Хойби, който нанася опустошителен удар върху доверието в институцията на монархията в една от най-стабилните страни от НАТО.

И въпреки че норвежците остават поддръжници на идеята за монархия, възможно е скандалът да внесе промени в процедурата по наследяване.

Но това не е всичко. В допълнение към удара по короната, досиетата деконструират механизма за пране на репутация, който Епстийн успешно е внедрил чрез висши норвежки дипломати: бившия генерален секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд и влиятелния преговарящ от ООН Терье Ред-Ларсен.

Епстийн ги използва като ключове за затворените врати на международни институции и си купува статут на уважаван филантроп чрез финансови вливания и лични услуги.

Този прецедент доказва, че дори най-устойчивите демократични системи могат да бъдат разбити от личните слабости на техните лидери и да уважаваните политици да се превърнат в инструменти за легитимация на престъпниците.

Ръката на Кремъл (къде без нея)

Най-тревожният аспект за глобалната сигурност обаче е самото прекласифициране на случая с Епстийн – от история за сексуален разврат, той се превръща в хроника на мащабна разузнавателна операция, чиито нишки се простират чак до Москва.

Документите съдържат над 1000 споменавания на името „Путин“ и почти 10 000 споменавания на „Москва“, което, съчетано с наследствените връзки на приятелката на Епстийн, Гислейн Максуел, със съветските разузнавателни служби (чрез баща ѝ, медийния магнат Робърт Максуел), оформя контурите на класически шпионски „капан с мед“.

От особено значение са доказателствата за подготовката на личната среща на Епстийн с Владимир Путин през 2014 г., която според кореспонденцията е била прекъсната единствено поради свалянето на малайзийския Boeing MH17.

Този епизод директно показва, че Кремъл е гледал на Епстийн не като на случаен познат, а като на ценен актив. Или като посредник в сянка.

За Украйна този архив се превръща в ключ към разбирането на природата на хибридното влияние на Русия върху Запада: империята на Епстийн вероятно е служила като център за събиране на компрометиращи материали в наистина индустриален мащаб.

Систематичното събиране на компрометиращи материали за водещи западни политици, учени и бизнесмени създаде скрити лостове за натиск върху врага, способни да парализират политическата воля на партньорите в критични моменти на вземане на решения.

Досиетата на Епстийн документират, че руската стратегия от десетилетия се основава на инвестиране в моралната ерозия на западните елити, така че в момент на пряка агресия да може да манипулира ключови играчи чрез страх от разкриване и изнудване.

Най-доброто доказателство, че „империята на Епстийн“ би могла да бъде външен проект на руските разузнавателни служби, е самата природа на съвременната руска власт.

Докато на Запад досиетата предизвикват шок и разрушават кариери, в Москва публикуването на снимки на 17-годишни любимци от обкръжението на Путин, които са наградени и със звездите на „Герои на Русия“, се възприема от елитите като норма.

Това са две страни на една и съща монета: Кремъл отдавна институционализира разврата като метод на управление.

Просто у дома раздават държавни награди за това, като се създава лоялна каста от съучастници, а на Запад използваха оператори като Епстийн, за да превърнат страстите на демократичните лидери в папки с компрометираща информация.

Това, което е политическа катастрофа за Вашингтон или Осло, е просто още един доказан метод за работа на чекиста с кадри за Москва.

Олександр Краев, експерт от Съвета за външна политика „Украинска призма“, за "Украинская правда" (със съкращения)