Ще има ли компенсация за хората заради спрения ток

Оказа се, че не е възможно подаването на колективен съдебен иск от името на Общината. По думите на кмета става дума за около 500 засегнати абонати.

"Очакваме повече инвестиции в електропреносната мрежа, да имаме информация за инвестициите в областта. Усещането е, че изоставаме инвестиционно", посочи Петков.

Той е категоричен, че хората трябва да бъдат компенсирани. "Винаги ще има спирания на тока и катаклизми и природни стихии, но когато сме по-добре подготвени има разлика", смята ловешкият кмет.

Още в първия работен ден на 2025 г. десетки потърпевши подадоха  жалби и искания за обезщетения заради липсата на ток. Хората се оплакват, че проблемът е целогодишен, качеството ниско, а отношението на ЕРП-то - несериозно. Проверка извършва и ДАНС.

Директорът на Дирекция "Права на потребителите" при омбудсмана Нина Бояджиева отбеляза в интервю за БНР, че в дирекцията постъпват най-много жалби срещу електроснабдяването и ВиК услугите.

В края на 2024 г. получихме много жалби заради липсата на ток, каза тя и посочи, че правят проверки, но могат единствено да издават препоръки. Нито една жалба не е оставена без отговор, увери тя и декларира, че хората могат да разчитат на тях.

Остава обаче съмнението, че не само метеорологичните условия са причината за прекъсването на електрозахранването, коментира Нина Бояджиева.

В повечето случаи гражданите предпочитат да не се обръщат към съда, а да оставят нещата така, подчерта също тя и посъветва хората да се обръщат към КЕВР, защото те разрешават извънсъдебни спорове. Когато те преценят жалбата за основателна, дават задъжителни предписания на дружествата, обясни тя.

Остава обаче съмнението, че хората едва ли ще получат компенсации, каза Бояджиева.

Според нея трябват промени в нормативната уредба, свързани с авариите, трябва да се повишат санкциите за дружествата, когато имат вина, както и да се повишат обезщетенията за хората, останали без ток. По думите ѝ сегашните компенсации са крайно недостатъчни.