Спорът е свързан с промяна в Закона за съдебната власт, която въвежда ограничение едно и също лице да изпълнява временно функциите на главен прокурор, председател на ВКС или ВАС за не повече от шест месеца. В закона е записано, че този срок важи независимо дали е имало прекъсване в изпълнението на функциите.

Сарафов беше определен за временно изпълняващ длъжността главен прокурор през юни 2023 г. Въпросът е дали новото ограничение се отнася и за такива „заварени случаи“, или важи само за бъдещи назначения.

По този въпрос вече има противоречиви позиции. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет смята, че законът няма обратна сила и не засяга случая със Сарафов. Наказателната колегия на Върховния касационен съд обаче прие, че след 21 юли 2025 г. той няма право да иска възобновяване на дела и затова остави без разглеждане негови искания.

Различните тълкувания доведоха и до противоречива практика в апелативните съдилища. Заради това Съюзът на съдиите настоя за тълкувателно дело във ВКС, но сега въпросът ще бъде решаван от Конституционния съд.

Днес мнозинството от конституционните съдии реши делото да бъде разгледано по същество. Трима съдии – Надежда Джелепова, Десислава Атанасова и Орлин Колев – са били против и са подписали определението с особено мнение.

Конституционният съд е привлякъл като заинтересувани страни Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет, главния прокурор и Висшия адвокатски съвет. Поканени са и професионални организации и изтъкнати юристи да дадат становища.

Освен по конкретния текст от закона, се очаква Конституционният съд да даде ясен отговор и на по-широкия въпрос – дали ограничението от шест месеца важи и за случаи като този на Борислав Сарафов. Решението може да сложи край на продължаващия институционален спор.