„Щеше да е по-добре, ако не беше съществувала.“ Почина Ричард Гарвин, един от създателите на водородната бомба

По това време Гарвин работеше като преподавател в Чикагския университет. 82-тонно експериментално устройство с кодово име „Айви Майк“, проектирано от Гарвин, е тествано на атол на Маршаловите острови в Тихия океан на 1 ноември 1952 г.

Както отбелязва „Ню Йорк Таймс“, ролята на Ричард Гарвин в създаването на първата водородна бомба остава практически неизвестна в продължение на десетилетия, тъй като разработването на американските програми за термоядрени оръжия е било класифицирано. През 1981 г. Едуард Телър, чието име е здраво свързано с бомбата, публично заявява, че именно Гарвин е изиграл решаваща роля в нейното създаване.

Ричард Гарвин казал пред списание Esquire през 1984 г., че „никога не е чувствал, че създаването на водородна бомба е най-важното нещо на света или дори в живота ми по това време“. На въпрос за чувството си за вина, той каза: „Мисля, че светът щеше да е по-добро място, ако водородната бомба никога не беше съществувала. Но знаех, че бомбите ще бъдат използвани като възпиращ фактор.“

След успеха на водородната бомба през 1952 г., Гарвин напуска Чикагския университет и се присъединява към IBM, където работи четиридесет години до пенсионирането си през 1993 г. Работата му в IBM, отбелязва вестникът, „изиграва ключова роля в създаването на магнитно-резонансна томография, високоскоростни лазерни принтери и по-късно монитори с тъчскрийн“.

В същото време Гарвин продължи да работи за американските власти, като съветва правителството по въпросите на националната отбрана. Като експерт по оръжия за масово унищожение, той помага за избора на приоритетни цели в СССР и ръководи изследвания в областта на войната с помощта на ядрени подводници, самолети и сателитни разузнавателни и комуникационни системи. Голяма част от работата му остана класифицирана. Гарвин се застъпваше за ядрено възпиране между Съединените щати и Съветския съюз и контрол над ядрените оръжия.

Ричард Гарвин е бил съветник на президенти като Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джими Картър и Бил Клинтън. До 2001 г. той председателства Консултативния съвет за контрол върху въоръженията и неразпространение на оръжия към Държавния департамент на САЩ. Той беше и член на Комисията за оценка на заплахата от балистични ракети на САЩ.