Горбачов не е лъжел като Путин, САЩ и СССР се разбирали. Шпионажът срива СССР

Но не той е сложил край на студената война, както някои се опитват да ни убедят днес. Имал е роля, но ключовата заслуга е на президентите Роналд Рейгън и Джордж Х. Буш, както и на западните лидери Маргарет Тачър и Франсоа Митеран. Срещата между Рейгън и Горбачов в Рейкявик на 11 октомври 1986 г. бе голяма крачка към този процес.

Това е мнението на Робин Леърд, преподавател в Колумбийския университет и член на Центъра за анализ на отбраната в САЩ.

Днес се навършват 39 години от историческата среща между първия руски президент Горбачов и американският му колега Рейгън в исландската столица Рейкявик през 1986 г.

„След успешната си среща на върха през ноември 1985 г. в Женева президентът Роналд Рейгън и съветският лидер Михаил Горбачов се срещат в Рейкявик, за да продължат дискусиите за ограничаване на ракетния арсенал в Европа. Точно когато се оказа, че може да бъде постигнато споразумение, преговорите се разпаднаха на фона на взаимни обвинения и американско-съветските отношения направиха гигантска крачка назад.

„Точката на сближаване се появи, когато Горбачов поиска преговорите относно ракетите да бъдат разширени, за да включват ограничения на Американската инициатива за стратегическа отбрана (SDI), наричана „Междузвездни войни“. Това бе многомилиардна програма, която трябваше да използва космическа технология, за да осигури „щит“ от ядрени атаки.

„Не е изненадващо, че Рейгън отказа да разгледа предложението на Горбачов, а преговорите приключиха на следващия ден, 12 октомври, без реално споразумение. Въпреки това, имаше крачка към диалог и това бе много важно“, смята Леърд.

И досега обаче има неща от онова време, за които се говори много малко.

САЩ и Западът не са прибързвали с предоверяване към инициативите на Москва, тъй като вече е имало достатъчно доказателства, че съветската шпионска система краде редовно американски и западни военни технологии. И че всъщност „Междузвездни войни“ стартира, благодарение на това, че се е опазила от съветско проникване.

По това време Европа вече пе напълно наясно със заплахата, която представлява Кремъл за Стария континент. Сегашната ситуация на заплаха от страна на режима на Путин е забравено старо нещо. Заплахата за Европа никога не е намалявала, просто в НАТО и ЕС се предовериха на Путин, което в средата на 80-те Рейгън, Буш-старши, Тачър и Митеран не направиха. И Горбачов го разбра. Което предопредели разпада на СССР. 

Шпионажът и по онова време е играел много важна роля в международните отношения, ескалация на напрежението или разведряването на отношенията.

Особено ценни в това отношение са разкритията на Владимир Ветров, високопоставен офицер от КГБ. В Русия и до днес той е смятан за предател, но западни анализатори и историци го определят като човек, допринесъл значително за банкрутиране на съветската доктрина за свръх въоръжаване и търсене на конфликт със Запада. Благодарение на документите, изнесени от Ветров, французите разкриват всички действащи съветски разузнавачи на територията на Франция, както и агенти в други западни държави. Не само това. Именно шпионинът с кодовото име „Фаруел“ е причината САЩ да предприемат активен диалог с Москва и Горбачов.

Става въпрос за над четири хиляди секретни документа, съдържащи тайни на Студената война. Там са били отчетите на КГБ за пробиви в западни страни, списък на съветските агенти по света, радарната мрежа на САЩ, системата за сигурност на Белия дом, планове и чертежи на американската космическа совалка „Колумбия”, съвместните операции на КГБ и службите на другите соцстрани и пр. Всичко това Ветров събира в микрофилми.

Когато западните служби научават въпросните тайни, те се хващат за главата. Това е една от причините да се тръгне към края на Студената война.

Разкритията на Ветров, както и тези на Олег Гордиевски, работил дълги години за британските тайни служби, спомагат за ограничаване на процеса на ядрено превъоръжаване и предотвратяване на ядрена война. Признават го и Париж, и Лондон, и Вашингтон.

Освен това Ветров и Гордиевски разкриват огромната корупция, на която се крепи „диктатурата на пролетариата“ в СССР.

Фатална грешка на режима в Кремъл, който разкриват и двамата разузнавачи, е фокусирането върху научно-техническото разузнаване, което буквално да краде технологии и научни открития от Запада. „Родните учени и инженери в Съветския съюз бяха неглижирани, защото се придобиваха новости наготово. Съветската наука и технологични комплекси заприличаха на двойкаджия, който преписва от отличника до него. Това не можеше да продължи вечно и доведе до срив в цели отрасли. Стигна се дотам, че когато ни трябваше някаква закопчалка за наша ракета, никой не питаше нашите конструктори, а се търсеше начин това да се открадне по време на някакъв семинар в Кейп Канаверал. Това бе абсурдно! Това бе плод на мързела и некадърността на членове на държавното ръководство.

В същото време по този начин се раждат кръгове от средите на шпионажа, които разполагат с особено ценна информация, която може да се търгува. От друга страна държи в зависимост високопоставени хора от московския елит. По-късно от тези среди излизат новите олигарси и управленци, заложници та тайните служби. Корупция, която в един момент започва да управлява процесите в цялата държава. И ето днес имаме режимът на Путин, който се сблъсква с невъзможността на Русия да използва и управлява правилно ресурсите, с които разполага. За да компенсира тази огромна слабост, Кремъл тръгна по пътя на войната. 

Освен това вече са спрени в немалка степен домогванията на руските шпиони да тайните на САЩ и Запада. Появи се и Китай на световната сцена, което превърна Москва във второстепенен играч.

Ако трябва да сравним времето от срещата в Рейкявик през 1986 г. и днешната ситуация, то основната разлика е, че Горбачов успя да постигне добра степен на взаимно доверие. Защото бе откровен по много теми. Владимир Путин е обратен пример: вярва на наученото в школата на КГБ, а то е отсрещната страна да бъде заблудена, измамена и от това да се извлекат някакви ползи. Ако не се получи – тогава започват заплахите с ядрена война.

Горби се опитваше да сърфира по вълната на международното напрежение, а Путин иска тази вълна да залее „колективния Запад“, смята Робин Леърд.

По материали на defense.info, historynewsnetwork.org, adst.org, margaretthatcher.org, gorby.ru, gazeta.ru и др.