Шведският доброволец Анди Палома: Руската армия я бива да изнасилва и бомбардира

Анди Палома с негови бойни другари. Лицата и татуировките им са закрити от съображения за сигурност. Снимки: Личен архив

Преди Украйна

„Прекарал съм по-голямата част от възрастния си живот в затвора, тъй като членувах в рокерска банда (biker gang), която се занимаваше с различни неща. За последно лежах за обир на банка. Но искам да подчертая, че никога не съм вредил на жени и деца. Всички мои жертви са били други гангстери. А сега се бия отново срещу престъпници“, обяснява Анди.

Заради дългия си престой в затвора обаче има сериозни затруднения с намирането на стабилна работа. Затова от шведското правителство му предлагат 1000 евро доживотна пенсия, ако се съгласи да напусне рокерите и страната. Той се съгласява и така започва нов живот на почтен човек, като живее в различни страни като Тайланд, Камбоджа, Египет, Германия и Испания. Войната го заварва в Италия.

„Случващото се просто не ми се стори редно. Освен това в началото на войната Русия започна да праща свои бомбардировачи да прелитат над шведска територия в опит да ни сплашат да не влизаме в НАТО. Не можех да приема всичкото това.“

Пристигане в Украйна

Започнах като хуманитарен доброволец първо в Лвив, а после се записах и като доброволец в армията. Беше добре за душата ми“, обяснява Анди и допълва: „Съветвам всеки способен мъж да дойде в Киев, където ще се присъедини към украинската армия. Това не е чуждестранният легион, където изискват да имаш боен опит, така че наистина всеки може да го направи.

Той получава бойно обучение в различни места в страната, но отбелязва, че не е особено доволен от него. „Беше някак хаотично. Днес учим едно, утре друго. Не мисля, че свършиха най-добрата работа„.

Шведът е сменил 3 различни бойни групи, като през по-голямата част от престоя си в Украйна се е бил в Запорижието, но не иска да е по-конкретен, защото на някои места все още се водят бойни действия.

„Доста е тежко. Изсипват всичко върху нас: артилерия, ракети, дронове. Руснаците бомбардират, бомбардират, бомбардират и бомбардират – преди да пратят войници и бронирана техника. Това е катастрофа. Започват рано сутрин и така чак до вечерта. През нощта е малко по-спокойно, може би спят“, коментира доброволецът.

Той отбелязва, че е влизал в схватки с противника и е убивал руснаци, но не може да даде повече подробности от уважение към врага и от стратегическо значение.

„Масово руснаците не са добри войници. Много от тях се предават или бягат. Някои от тях обаче са доста опасни и в никакъв случай не бива да ги подценяваш (бел.ред. – вероятно специалните сили и наемниците от „Вагнер“, които други войници изтъкнаха пред КлинКлин преди време като изключително опасен противник).

Ние ще спечелим тази война. Украинският войник се бие изключително сърцато и добре, и е готов да умре за страната си. Руснакът не иска. Никога не съм виждал такова нещо като украинците – стари хора на по над 60 години търчат насам-натам, стрелят с „Джавелини“ и се бият свирепо. Невероятно е!“

Въпреки това признава, че загубите на бойните групи, в които е участвал, са много тежки. Отказва да даде точна бройка.

„Било ме е страх за живота ми, въпреки че съм християнин. Тези, които не ги е страх, са болни мозъци. След като отмине всичко, седим и се смеем, докато си приказваме. Но в момента на сражение или бомбардировка е ужасяващо. Боевете около Харкив са много тежки. Едно момче дойде от Харкив тези дни. Ужасно е травматизирано, буди се пищейки нощем. Страда от шок (shell shock), но не искам да говоря повече за него от уважение.“

Корупция и военнопленници

Той описва корупцията в украинската армия като широко разпространена. Често пъти, особено в Запорижието, не чак толкова в Харкив и Донбас, ако искаш да ползваш дарено западно оръжие – трябва да си платиш. „Гранати, автомати, боеприпаси – взимаш ги през черния пазар от украинските военни. Аз си имам добър АК-47 и не ми трябва друго“, отбелязва Анди.

Анди описва и много грозни гледки, на които са станали свидетели, включително много бягащи голи жени към украинските позиции, които кървят от интимните си части и ануса. Въпреки всички ужаси, които руснаците причиняват, по-голямата част от украинската армия се държи човешки с пленените врагове: „Побийват ги малко, да, но освен това всичко е наред. Грижат се за тях като за хора. Не ги измъчват или такива неща. Руснаците твърдят, че са излъгани или принудени да идат на война. Казват им, че ще ги закарат в друг регион и на следващия ден се озовават в Украйна.“

Накрая на разговора ни той отбелязва, че не разбира нищо от политика и няма представа защо Украйна е била зле подготвена за войната, но знае едно: „Ще бъде дълга война и ни трябват много, много, много, много тежки оръжия. Нека ние ги размажем от бомбардировки както те нас.“

Калоян Константинов, Клин Клин