Силоваци, олигархия, сигурност ... и войната: украинско издание

Както знаете, Украйна не е Русия. Някои цивилизационни явления обаче са характерни и за двете постсъветски страни, а едно от тях е властта на олигарсите. Ако в Руската федерация разцветът на олигархията се е случил през 90-те години на миналия век, то в Украйна олигархичната ера е продължила през 2000-те и 2010-те години.

В продължение на десетилетия именно олигарсите бяха смятани за най-влиятелните хора в страната ни. Основните събития в украинския политически живот бяха свързани с олигарси. Олигарсите бяха свързани с вечни вътрешни проблеми: изостаналост, бедност, корупция.

Олигархичните пари изглеждаха като най-мощното оръжие на украинска земя. В същото време, вътрешният апарат за сигурност по никакъв начин не беше сравним с руския.

В продължение на много години украинските въоръжени сили изглеждаха като ненужен остатък от съветското минало. Министерството на вътрешните работи и Службата за сигурност на Украйна бяха възприемани като платени слуги на олигархията и бяха обградени от всеобщо презрение.

Всяко зло си има и добро. Постоянната конкуренция между олигархичните кланове създаде спонтанни проверки и баланси, които предотвратиха установяването на истинско авторитарно управление в Киев. И относителната слабост на апарата за сигурност до голяма степен допринесе за успеха на вътрешните протести през 2000-те и 2010-те години. За разлика от Путин и Лукашенко, Кучма и Янукович така и не успяха да създадат достатъчно мощна репресивна машина, която да е изцяло посветена на режима.

Но всичко на този свят минава един ден и ерата на могъщите украински олигарси също е приключила. Пълномащабната война нанесе съкрушителен удар на олигархията. След 2022 г. бившите господари на живота не само загубиха милиарди долари, но и загубиха политическото си влияние - тоест, престанаха да бъдат истински олигарси.

В новата украинска държава, централизирана и милитаризирана, съдбите им се развиха по различен начин. Някой е зад решетките. Някой е под санкции. Някой е избягал от страната. Други обаче се фокусираха върху личното оцеляване, предоставиха медийните си активи на разположение на настоящото правителство и изоставиха предишните си амбиции.

Сега истинската власт в нашата страна се осигурява не от пари, а от лостове на сила. Хората в скъпи костюми са уверено изместени от хора в униформи. И би било странно да очакваме нещо различно насред най-голямата война в историята през последните четиридесет години.

Днес оцеляването на Украйна зависи пряко от нейните сили за сигурност. Украинската армия е основната бариера по пътя на вражеските орди. Украинските специални служби са щитът и мечът на воюваща държава. Украинските служители на реда са гаранция за мира в тила. Съвсем естествено е, че през последните три години нашият апарат за сигурност придоби мощ, която беше невъобразима преди 24.02.2022 г.

Благодарение на руската агресия, постсъветска Украйна наблюдава появата на свои собствени наистина влиятелни силовики: много по-късно, отколкото в постсъветска Русия. От една страна, това е естествено изискване на военното време. От друга страна, имаше неочаквано задоволяване на искането на хората за силна ръка, което беше регистрирано много преди голямата война.

Вярно е, че населението е склонно да мечтае за идеални, сферични служители по сигурността във вакуум: хора, които, получили почти неограничени правомощия, ще си останат рицари без страх и упрек. Но, за съжаление, в реалния свят важи различен модел. Колкото повече власт получават силите за сигурност, толкова повече злоупотреби ще бъдат свързани с тази власт. Това винаги се е случвало навсякъде. И, разбира се, днешна Украйна не би могла да бъде изключение.

Ако силите за сигурност извършват принудителна мобилизация, някой неминуемо ще се опита да я превърне в източник на обогатяване, а някой друг – в инструмент за политически натиск и разчистване на сметки.

Ако силите за сигурност осигурят защита на информационното пространство от вражеско влияние, някой неминуемо ще се опита да използва това, за да потисне опонентите си.

И ако силите за сигурност открият бизнес, свързан с врага, някой със сигурност ще се опита да използва тази дейност за изнудване, нападения и унищожаване на конкуренти.

Освен това, апаратът за сигурност не е в състояние да се обуздае. Всеки опит за борба със злоупотребите единствено чрез репресии води до това, че основният репресивен орган се превръща в основна среда за злоупотреби. Ето защо в Съветския съюз най-корумпираната и порочна структура беше ОГПУ-НКВД-КГБ, в Третия райх – СС, а в путинова Русия – ФСБ.

Само ефективният граждански контрол може да ограничи злоупотребите от страна на апарата за сигурност. В страна на силите за сигурност обаче това е по-трудна задача, отколкото в страна на олигарси. Достатъчно е да си спомним, че през олигархичните 90-те години на миналия век руските журналисти бяха смятани за изключително влиятелни хора, а пазителите на демокрацията от Москва бяха свеждани за пример на украинските си колеги. Но веднага щом местните сили за сигурност взеха надмощие над олигарсите, прехвалената „четвърта власт“ в Руската федерация капитулира за броени години.

Означава ли това, че Украйна е обречена да стане отчасти като своя враг? Че в обозримо бъдеще страната ни неизбежно ще се свлече към насилствена автокрация? Разбира се, че не.

Това означава само, че многогодишният опит в борбата за демокрация, който Украйна придоби преди 2020-те години, до голяма степен е загубил своята актуалност. Вътрешните реалности от времената на олигархията и двата Майдана са останали в миналото. И новата реалност изисква нови подходи, умения и способности. И ако някой от нас все още ще защитава демократичните ценности, човешките права и свободата на словото, тогава ще трябва да го прави в различни исторически условия.

Едно е, когато се опитват да потушат уличните протести под претекст „защита на обществения ред“. Друг е, когато неразрешената улична дейност се потиска в името на националната сигурност.

Едно е, когато правоохранителните органи се опитват да се борят с „радикали“ и „екстремисти“. Друг е, когато силите за сигурност се занимават с предполагаеми агенти на външен враг.

Едно е публично да критикуваш олигархията и нейните протежета, което гарантира приятелски аплодисменти от читатели, слушатели и зрители. А другото е публичната критика към апарата за сигурност, която мнозина могат да сметнат за предателство към Родината.

Няма истинска демокрация, свобода на словото и зачитане на човешките права без влиятелна опозиция. Но в олигархични времена украинската опозиция по подразбиране се възприемаше като борба за всичко добро и срещу всичко лошо. А в ерата на силите за сигурност всяка проява на опозиция може да се тълкува като борба срещу собствената държава в интерес на вражеска държава. Освен това, в много случаи подобно тълкуване ще бъде съвсем справедливо.

Така че отсега нататък украинската общественост ще трябва постоянно да търси отговори на два проклети въпроса. Колко власт трябва да получат вътрешните сили за сигурност, за да не бъдат победени и заменени от вражески силовики? И колко власт може да получи нашият апарат за сигурност, без той да има твърде много прилики с врага?

Михаил Дубинянски, Медуза